Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
Видя ситните фигурки на войниците, които се движеха по обвитите в прахоляк стена и кули от двете страни на пробива. Наведе леко далекогледа и обходи широката дъга на барикадата под стената. Тройната редица от приклекнали войници очакваше идването на гуркулите. Глокта се намръщи и размърда в ботуша изтръпналото стъпало на левия си крак. Доста мижава отбрана, няма спор, но единствената, с която разполагаме.
Пробивът в стената избълва гуркулските войници като рояк черни мравки; от кафявите облаци прахоляк изплува тълпа от блъскащи се мъже, проблясваща стомана и развети знамена. Спусна се по огромната купчина от останките на срутената стена и попадна право под безмилостния залп на арбалетчиците зад барикадата. Пръв в пробива. Доста незавидна позиция. Първата вълна падна като покосена. Малките фигурки се изтърколиха и запремятаха надолу по камарата от камъни зад стената. Паднаха много, но напиращите зад тях бяха повече. Втурнаха се през телата на падналите си другари, запрепъваха се по купчината от камъни, мазилка и дърво.
Разнесе се нов вик и Глокта видя как защитниците изскачат зад барикадата и се втурват в атака. Съюзнически войници, наемници и дагосканци се понесоха към пробива в стената. От това разстояние всичко се развиваше неестествено бавно. Струя масло и струя вода, които бавно текат една към друга. Когато двете войски се срещнаха, вече не можеше да се различат защитници от нападатели. Смесиха се в обща маса, която започна да се мести и да се огъва като вълна, прободена тук-там от проблясване на метал и няколко застинали неподвижно шарени знамена.
Понесени от вятъра, виковете и крясъците отекнаха из града. Викове на болка, викове на ярост, тропот и дрънчене се извисиха в далечно кресчендо. На моменти шумът напомняше грохота на приближаваща буря, в други до ушите на Глокта достигаха с изненадваща яснота отделни викове или думи. Този звук му напомни за шума на тълпата, събрала се да гледа дуелите в Турнира. Само дето тези остриета не са притъпени. И двете страни взимат съвсем на сериозно нещата. Чудя се колко ли са мъртвите само тази сутрин? Той се обърна към потящия се в безупречната си униформа генерал Висбрук.
— Някога участвали ли сте се в такава схватка, генерале? В директен близък бой, лице в лице с противника, както се казва?
Висбрук, който в този момент, замижал с едно око, наблюдаваше сражението през далекогледа си, отговори без секунда колебание.
— Не, не съм.
— Не ви го препоръчвам. Аз съм го правил само веднъж и не горя от нетърпение да повторя преживяването. — Глокта намести потната си длан около дръжката на бастуна. Не че има кой знае каква вероятност да ми се наложи. — Бил съм се предимно на кон. Атакувахме малки пехотни подразделения, разпръсвахме ги и ги преследвахме, докато ги унищожим. Благородно занимание, посичаш бягащите в гръб. Заслужил съм много похвали за това. Скоро обаче открих, че битката изглежда много по-различно от земята. Тълпата те смазва отвсякъде, притиска те така, че едва успяваш дишаш, а за героизъм и дума не може да става. Герой е всеки, извадил късмет и оцелял след подобно преживяване. — Той се изсмя горчиво. — Помня, че бях притиснат в един гуркулски офицер. Бяхме прегърнати почти като любовници. Нито аз, нито той можехме да замахнем с оръжие или да направим каквото и да било повече от това да се зъбим един на друг. А навсякъде около теб остриетата на копия мушкат наслука. Много от хората се наръгваха на оръжията на своите другари, дори биваха стъпкани от краката им. Повече умираха от погрешно насочено острие, отколкото от премерен удар на противник. Всичко това е огромна грешка.
— Грозна работа — промърмори Висбрук, — но трябва да се свърши.
— Така е, така е.
Глокта погледна едно от веещите се над гъстата маса от гуркулски войници знамена. Поразкъсаната му зацапана коприна плющеше на вятъра. От двете страни на срутения участък в стената полетяха камъни и започнаха да падат сред безпомощните, скупчени един до друг гуркули. Отгоре се появи огромен казан с вряла вода и съдържанието му се изля в напиращата войска. С навлизане в пробива гуркулските редици бяха изгубили всякакво подобие на ред и сега безформената маса от войници започна да се поклаща колебливо. Защитниците я притиснаха от всички страни. Започнаха да ръгат неуморно с копията и да блъскат назад с щитовете, да секат със саби и секири, да мачкат падналите с ботушите си.