Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
— Отблъскваме ги! — дочу Глокта гласа на Висбрук.
— Да — подхвърли той, без да откъсва очи от отчаяната битка, — така изглежда. И радостта ми край няма.
Гуркулската част беше обградена и войниците й започнаха да падат и да се препъват, докато отстъпваха нагоре към пробива по купчината от срутената стена. Постепенно оцелелите бяха изтикани обратно зад стената. Арбалетчиците продължиха да засипват отгоре бягащите със стрели и да сеят паника и смърт в редовете им, а приглушеният победен вик на защитниците на барикадата се понесе от стената и достигна до терасата на Цитаделата.
Още една атака е отблъсната. Стотици гуркули са мъртви, но след тях идват много. Ако успеят да съборят барикадата и да нахлуят в покрайнините, с нас е свършено. Те могат да щурмуват до безкрай, а ние имаме право само на една грешка, после край на всичко.
— Изглежда, победата е наша. Поне днес. — Глокта докуца до края на балкона и погледна през далекогледа си на юг към залива и южното море. Видя само гладката блестяща повърхност на водата чак до хоризонта. — И все още никаква следа от гуркулски кораби.
Висбрук се покашля.
— При цялото ми уважение…
Предполагам, искаш да кажеш: без капка уважение.
— Гуркулите не са мореплаватели. Имаме ли причина да смятаме, че вече разполагат с кораби?
— Не, освен че един стар магьосник се появи посред нощ в стаята ми и ме предупреди да се оглеждам за флота им. Това, че не виждаме нещо, не означава, че то не съществува. Императорът така и така ни върти на бавен огън. Вероятно държи корабите си в резерва, не иска да показва без нужда всичките си карти и чака подходящия момент.
— Но ако имаше кораби, лесно щеше да ни постави под блокада, да ни умори от глад, да заобиколи отбраната ни! Нямаше да жертва всичките тези войници…
— Генерале, ако императорът разполага с нещо в изобилие, това са войници. И те успяха да осъществят ефективен пробив в отбраната ни. — Глокта проследи с далекогледа си стената и откри второто слабо място в нея. Дългите пукнатини в зида от вътрешната страна бяха ясно забележими. Мястото беше укрепено с дебели подпори и купчини чакъл, но въпреки това с всеки следващ ден стената поддаваше все повече. — А скоро ще направят втори. Успяха да запълнят рова на четири места. А междувременно числеността ни намалява и моралът пада. Засега на гуркулите не им трябват кораби.
— Но ние ги имаме.
Глокта с изненада откри, че генералът се е приближил до него и тонът му е мек, но настоятелен, а очите му гледат право в неговите. Все едно се готви да ми направи предложение за женитба. Или предателство. Кое ли ще е?
— Все още имаме време — прошепна Висбрук и очите му прескочиха крадешком към вратата. — Ние контролираме залива. Докато държим покрайнините, държим и доковете. Можем да изтеглим всички съюзнически войници. Или поне цивилните. В Цитаделата са останали доста от семействата на офицерите, а в централната част на града има още търговци и занаятчии, които не бяха склонни да напуснат по-рано. Може да се организира за нула време.
Глокта смръщи чело и не отговори. Вероятно е така, но заповедите на архилектора са други. Ако искат, цивилните сами да си организират заминаването, но съюзническата войска не тръгва никъде. Освен може би към погребалните клади. Ала Висбрук изтълкува мълчанието му погрешно.
— Ако дадете заповед, всичко ще бъде организирано още тази вечер и изпълнено преди…
— А какво според вас, генерале, ни очаква на слизане от кораба? Сърцераздирателно посрещане от началниците ни в Агрионт, така ли? Е, обзалагам се, че ще има сълзи, но кой ли ще плаче? Или може би предлагате да отплаваме за далечен Сулджук, където да заживеем в охолство и безгрижие до края на дните си? — Глокта поклати бавно глава. — Не, генерале, това е очарователна идея, но ще си остане само това — идея. Заповедите ни са да държим града. Ще се бием до последно. Никакви кораби към къщи.
— Никакви кораби — мрачно повтори Висбрук. — А междувременно гуркулите ни притискат все по-здраво, трупаме загуби и вече и най-долният просяк в града вижда, че нямаме шанс да издържим още дълго. Собствените ми хора са на крачка от бунт, а на наемниците и толкова не можем да разчитаме. Какво предлагате да им кажа? Че заповедите на Висшия съвет не включват отстъпление, така ли?
— Кажете им, че всеки момент чакаме подкрепления.
— Повтарям им го от седмици!
— Значи още няколко дни няма да са проблем — каза Глокта.
Висбрук примигна насреща му.
— А може ли да попитам кога точно очакваме тези подкрепления?