Кървавото евангелие

Войникът запълзя назад от стената. Сърцето му препускаше диво.

Рун чакаше, а перката натежаваше все повече и повече.

Григорий му се ухили дяволито.

— Ето че пак сме един до друг, на крачка от смъртта, приятелю мой. Също като в доброто старо време.

Джордан бавно се изправи.

— Не можете да върнете перката на мястото ѝ. В сандъка има невзривени боеприпаси. Детекторът си свърши работата. Но за съжаление намери не книга, а бомба.

— Сигурен ли си, че е бомба? — попита Ерин.

— Съветски противотанков снаряд. Да, сигурен съм.

Както винаги, Ерин започна да спори.

— Може пък книгата да е под нея...

— Дори и да е, нямам намерение да я вадя. — Джордан посочи към коридора. — Съжалявам, момчета, но май ще трябва да отнесете това в другия край на помещението. И съвсем малка тежест да натисне гранатата, всички си заминаваме.

— Чу ли това, Рун? Трябва да внимаваме. — Григорий се разсмя безгрижно.

Смехът му върна Рун десетилетия назад. Григорий беше най-безразсъдният от тримата и изобщо не му пукаше, че нещата може да завършат зле — както за него, така и за останалите. Безгрижната му храброст беше спасявала неведнъж живота на Рун, но го беше излагала също и на опасност.

— Не е ли по-добре вие двамата да се махнете, преди да се опитаме да преместим перката? — попита Рун.

— Няма смисъл — отвърна Джордан. — Ако онова чудо избухне, ще отнесе сградата и половината квартал.

Сърцето на Ерин заби по-бързо.

— В такъв случай предлагам всеки да намери мир с Бога. — Устните на Григорий се извиха в познатата полуусмивка. — На три, Рун?

Двамата вдигнаха перката по-високо и пристъпиха към дъното на стаята. Джордан и Ерин минаха под нея и се заеха да разчистват пътя пред тях.

След като се отдалечиха достатъчно, Джордан им даде знак да сложат перката върху купчина сандъци.

— Ами ако в тях също има бомби? — попита Рун, който се беше задъхал от тежестта.

Джордан изруга, а Ерин стана бяла като платно.

— Животът винаги е бил риск. — Григорий започна да спуска своя край. — Не виждам смисъл да си отидем от този свят, докато мъкнем това нещо.

Лишен от друг избор, а и не особено уверен, че ще може да направи още една крачка, Рун последва примера му. Двамата внимателно поставиха перката върху купчината.

Всички замряха в очакване на най-лошото.

Сандъците обаче издържаха.

Удовлетворен, Григорий извика един от подчинените си и му нареди утре сутринта да намери музейния уредник и да му обясни какво са намерили. Рун бе благодарен, че Григорий пое отговорността за премахването на снаряда.

През следващия дълъг и напрегнат час продължиха да претърсват тази и други стаи. На няколко пъти получиха фалшиви сигнали, веднъж от някакъв ръждясал шумозаглушител на камион, който явно някога се е озовал в близост до взрив.

В някакъв момент косата на Ерин се беше измъкнала от ластика, по бузите ѝ се стичаха мръсни вадички. Рун виждаше, че хаосът около тях ѝ тежи. Тя изглеждаше по-разстроена, че в подземията са скрити толкова много безценни предмети, отколкото от това, че не могат да открият книгата.