Кървавото евангелие

Половин секунда по-късно фенерчето на Джордан светна и Ерин последва примера му.

Двата лъча показаха, че се намират в мръсносива бетонна тръба с толкова нисък таван, че главата на Джордан почти го докосваше. Зелено-кафява замръзнала тиня покриваше пода и пълзеше по стените.

Ерин едва не се задави. Вонята навлизаше в устата ѝ и се плъзгаше надолу към гърлото. Каза си, че може да издържи. През лятото несъмнено беше много по-лошо.

Распутин се усмихна мрачно.

— Не е толкова приятно, колкото в древна гробница, нали?

Ерин поклати глава.

— Боя се, че този лабиринт продължава да служи като гробница — продължи той. — Всяка зима бездомните деца на Санкт Петербург бягат в каналите. Десетки хиляди. Носим им топла храна и пазим да не проникват стригои, но това не е достатъчно. Невинните въпреки това продължават да умират в тъмното, а на твоята скъпоценна църква не ѝ пука, Рун.

Свещеникът стисна устни, но премълча.

Распутин повдигна полите на расото си с една ръка подобно на дама в бална рокля и ги поведе напред. Петима от последователите му вървяха след него, а другите се наредиха зад Рун, Ерин и Джордан.

Ерин се съсредоточи да гледа къде стъпва и да внимава да не се подхлъзне. Потръпваше при мисълта някаква част от нея да докосне пода. Присъствието на Рун от едната ѝ страна и на Джордан от другата ѝ вдъхваше малко утеха, макар че тримата не биха могли да устоят на десетте, които бяха с тях — по-точно единайсет с Распутин.

Рун се спъна и се подпря на стената.

Джордан насочи фенерчето си към него.

— Добре ли си?

Онези отзад ги побутнаха да продължат.

Рун подуши, сякаш проверяваше нещо.

— Ursus ли надушвам? — обърна се той към Распутин. — Тук долу?

Ерин също подуши, но не усети нищо.

— Не просто ursus — избоботи Распутин. — А самата Ursa. Тъй като така и така сме тук, реших да я посетим в името на доброто старо време.

Монахът неочаквано зави в един страничен тунел и ги принуди да го последват.

Ерин забеляза, че Рун разтрива десния си крак. Долови в движението му безпокойство, примесено със страх.

Джордан явно също го забеляза, защото отново хвана ръката ѝ.

След още няколко минути вървене Ерин най-сетне надуши миризмата. Беше израснала в горите на Калифорния и я разпозна.

Мечка.

Пръстите на Джордан се стегнаха около ръката ѝ.

Пред тях Распутин спря на пресечката на два тунела.

Както и в бункера, хиксът бележеше мястото.

Тунелите се събираха в зала с площ около двеста и двайсет квадратни метра. Решетки от ковано желязо затваряха четирите отвора, образувайки голяма клетка. Металът беше оформен като дървета с преплетени клони и листа, подобно на гора. Украсата продължаваше по стените със стъклени мозайки, изобразяващи дървета и птици. Дълбоките тонове и художественото изпълнение напомниха на Ерин за мозайките в църквата високо над тях.

Въпреки красотата тя едва се сдържа да не повърне. Мускусната миризма на мечката беше примесена с друга, по-отвратителна — вонята на гниещо месо и стара кръв.