Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
Джордан насочи фенера си в клетката и освети черна купчина от козина, свита върху гнездо от сиви кости и борови клони.
Распутин хвана с две ръце решетките, които им препречваха пътя.
–Моя скъпа Урса! Събуди се!
Черната купчина се размърда, като трошеше клони и кости под себе си, докато тежко се обръщаше по корем.
Покрита с белези муцуна се надигна и подуши въздуха. После създанието се изправи на четири несигурни лапи.
Ерин ахна от огромните ѝ размери. Раменете опираха сводестия таван. Прецени, че височината на създанието е над два метра и може би четири и половина, ако можеше да се изправи на задните си лапи.
Мечката се отърси и се събуди напълно. Насочи огромните си като паници очи към тях. В черната им бездна имаше тъмночервен отблясък, който говореше за природата ѝ. Всички косъмчета по тялото на Ерин настръхнаха.
И с един мълниеносен скок чудовището се хвърли към тях.
Рун се озова пред Ерин с вдигнати ръце, готов да я защити. Тя оцени жеста му, но той щеше да е безполезен, ако мечката успееше да преодолее решетката.
— Скъпа Урса — изгука Распутин, когато мечката спря пред него. — Какво ще кажеш за едно последно хапване преди зимния сън?
Сърцето на Ерин бясно се разтуптя. Нима Распутин смяташе да нахрани чудовището с тях? Бърз поглед към Джордан и Рун ѝ показа, че и те си мислят същото. Дори последователите на монаха се бяха дръпнали на по-безопасно разстояние.
Мечката стигна до решетката и потърка главата си в желязото, разкривайки сива козина Наред с черната. Беше стара.
Распутин пъхна ръка между прътите и погали ушите ѝ. Мечката го подуши дружески, после обърна глава към Рун, фиксира го с неестествените си червени очи — и изръмжа.
— А, виж ти, тя те помни! — Распутин се изкиска и почеса мечката под брадичката. — След всички тези години. Представи си само!
Рун отново докосна крака си.
— Аз също я помня.
Ако се съдеше по изражението му, споменът не беше от щастливите.
— Кракът ти е заздравял добре — рече Распутин. — Пък и не трябваше да бъдеш толкова небрежен.
— Защо тя е тук, Григорий? — В гласа на Рун се промъкнаха гневни нотки.
— Защото няма безопасно място навън, където да изкара зимния си сън — отвърна Распутин. — Хората могат да открият бърлогата ѝ. А на нейната възраст се буди бавно. Заслужава спокойно местенце, където да прекара студените месеци.
Распутин нави дългия си черен ръкав, извади къс нож и преряза собствената си китка. Тъмна кръв бликна от раната. Той пъхна ръката си през решетката. Създанието изсумтя, подуши и облиза китката. Дългият розов език се увиваше около ръката на монаха.
През цялото време Распутин ѝ мърмореше нещо на руски.
Ерин покри с отвращение уста, а Джордан преглътна с мъка.
Докато мечката облизваше ръката на Распутин, огромната ѝ предна лапа бутна нещо кръгло през решетката. Сферата се търкулна и спря в краката на Ерин. Тя насочи фенерчето си надолу.
Човешки череп.
Съдейки по малките късчета месо по него, личеше, че е пресен улов.
Ерин отскочи с ужас назад.
— Достатъчно, Григорий — решително заяви Рун.
Распутин дръпна бялата си ръка от умилкващата се мечка и спусна ръкава си. Погледна назад към другите.
— Толкова ли те притиска времето, Рун?
— Дойдохме, за да намерим евангелието и да си тръгнем. — Тъмните очи на Рун нито за миг не се откъсваха от мечката. — Както обеща.
— Обещах. — Распутин извади кърпа от ръкава си и избърса длани. — Елате.
Той тръгна обратно по тунела покрай останалите, обгърнат от миризмата на кръв и мечка.
Продължиха пътя си. Ерин не се нуждаеше от приканване, за да се отдалечи колкото се може повече от мечката.
— Рун? — обърна се тя към вървящия до нея свещеник. — Какво е имало между теб и мечката?
Той въздъхна нетърпеливо.
— Урса навремето беше известна като мечката на свети Корбиниан. Знаеш ли историята?
Ерин кимна. Като малка я бяха накарали да научи наизуст всички светци и житията им.
— На път за Рим свети Корбиниан се натъкнал на мечка, която изяла мулето му. Тогава той принудил мечката чрез Божията воля да приеме седлото и да го откара до дома му. Но това чудовище не може да е онази мечка. Тази история е от осми век.
— Звярът е бласфемари, а те могат да живеят много дълго. Корбиниан срещнал чудовището на пътя и го подчинил на волята си. Много рядко се случва бласфемари да се подчини на сангвинист.
Ерин си помисли за Пиер и прилепите, но премълча.
Джордан се озърна през рамо.
— Тази мечка определено беше твърде голяма, за да я яхнеш.
— А ти как си се срещнал с нея? — любопитстваше Ерин.
— Преди осемдесет години дойде вест за огромна мечка в Русия, която ядяла селяни. Пиер, Григорий и аз бяхме изпратени да я ликвидираме.