Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
Ерин се дръпна с погнуса назад.
— Нима музеят държи неизложените си колекции на това място?
Распутин сви рамене, сякаш казваше: „Какво е историята за някого, живеещ цели столетия?“.
Ерин избърса длани в джинсите си и се огледа с ужас. До стената с тръстиката беше облегната картина в рамка, която приличаше на оригинален отпечатък на „Конниците на Апокалипсиса“ на Дюрер. Безценната гравюра беше захвърлена най-небрежно редом със счупени инструменти и стари гниещи гоблени. Над нея на тавана имаше черно петно плесен, показващо стар теч.
— Това не може да е мястото — настоя тя.
Распутин се изкиска и сръга дружески Рун.
— Много е мила, нали? Тази твоя Жена на познанието.
Свещеникът се обърна към Джордан.
— Няма да е зле да изпробваш детектора тук.
Сержантът се зае да включи търсача на експлозиви, а Ерин така и така не можеше да приеме онова, което виждаха очите ѝ.
— Защо тези предмети не са каталогизирани?
Распутин свали някакъв мръсен парцал от една скулптура. Приличаше на човек, който рови във вещи, изложени на гаражна разпродажба.
— Внимавайте! — Ерин докосна сведената глава на разкритата скулптура, прокара пръст по изнесения напред крак. — Това е Роден. Танцьорка. Безценна е.
— Сигурно — съгласи се Распутин. Той отиде при купчина подвързани в кожа книги и започна да ровичка из тях. Отделни листове изпопадаха на земята.
Ерин затвори очи. Не можеше да гледа и не ѝ се мислеше за пораженията, нанесени на артефактите и на историческата памет.
Рун порови в някакъв сандък.
— Григорий, сигурен ли си, че това е правилната стая?
— Датата. — Распутин мушна с пръст пожълтял картон, закован с ръждив пирон на стената. — Това е една от стаите, в която руските части, върнали се в края на май, са складирали ограбените в Европа съкровища.
— Колко още стаи има? — Джордан най-сетне бе включил детектора и обхождаше помещението с него.
— Няколко — отвърна Распутин.
Парче мазилка падна от тавана и се размина на косъм с главата на Ерин.
— Всички ли са толкова разхвърляни? — попита тя предизвикателно. Главата ѝ пулсираше в такт с примигващата крушка.
— Повечето са по-зле.
Ерин въздъхна отчаяно и се включи в търсенето заедно с Рун.
Отне им час да преровят първата стая. Слугите на Распутин не помагаха. Стояха навън в коридора и пушеха. Пушенето също не се отразяваше добре на артефактите, но Ерин реши, че то е просто поредната песъчинка в пясъчния часовник на неизбежното разпадане на тези съкровища.
Распутин си остана вбесяващо жизнерадостен, както винаги.
— Една по-малко, но има и още! — обяви той и ги поведе по някакъв влажен коридор.
Следващата стая, също като първата, беше претъпкана до тавана с миш-маш от безполезни и безценни предмети, но тук поне имаше някаква обща тема — бойна или военна. Ерин впери поглед в пищните стари руски знамена, купчините каски, щикове, наредени като дърва, и нещо като гигантска перка, минаваща през помещението.
Това място беше огромно. Можеха да претърсват цял живот само една стая, без да открият нещо дребно като една книга.
И точно тогава детекторът на Джордан изписука.
51.
Джордан нададе ликуващ вик. „Сега можем да се захванем за работа — помисли си. — И да се надяваме, че скоро ще се разкараме от това място.“
— Книгата тук ли е? — Ерин забърза към него и надникна над рамото му. Дъхът ѝ погали врата му.
Побърза да се дръпне.
— Може би. Не знам. Но поне имаме положително отчитане. Наблизо има нещо с химическа сигнатура, еквивалентна на осемстотин и осем нобела. Точно това засякох върху онова парче в джоба ти.
Той завъртя детектора от една страна на друга, като едва не се блъсна в нея. Устройството го поведе към някакъв опърпан гоблен. Джордан го вдигна и той се разпадна в ръцете му, разкъса се с тиха въздишка.
Този път Ерин не го сгълча. Не се откъсваше от него.
Джордан мина покрай гоблена и навлезе по-навътре в стаята, следвайки сигналите на детектора. Устройството го водеше към гигантската перка, поставена върху дървен сандък в центъра на помещението.
— Мисля, че това е от МИГ-3 — каза Джордан и погали гладкия метал. — Били са изработени само няколко хиляди машини, но размазвали всичко във въздушните боеве на Източния фронт.
— Перката ли активира детектора? — попита Ерин.