Изкуството на лова

Грейнджър се наведе към Конквилас и прошепна:

— Ще можеш ли да избиеш алебардата от ръката на херцога?

— Тя се държи с две ръце — отвърна Конквилас.

— Ще можеш ли да го направиш?

— Може би. — Той отвори колчана и въздухът нахлу вътре.

— … и от далечния Бахретроански бряг — продължаваше съдията, — легендарният магьосник бруталист Джиан Кобул, повелител на тайните огньове в сърцето на сътворението…

— Не съм го писал аз — оправда се Кобул. — Сами си ги измислят.

— Зная — отвърна полковникът.

— Вляво от мен — не спираше съдията. — Крал Паулус Анейски, син на Йонас Призователя и кралица Грейс Констанс Ларвен…

— Как ще поделим печалбата? — попита Кобул.

Грейнджър сви рамене.

— Не зная.

— Как така не знаеш?

— Ами, не съм мислил за това — отвърна полковникът.

— Значи нямаш нищо против да делим на три? — попита Кобул.

— Нямам.

— Добре. Исках просто да си изясним нещата. Понякога хората имат различни идеи, като дойде време за подялба…

Грейнджър извади меча си.

— Започва се.

Съдията отстъпи назад и обяви началото на боя.

— Уф, вярно — изсумтя Кобул, обърна се светкавично и прати вихър от трептяща енергия към тримата им противници — мощна вълна от светлина и мрак, която се понесе през арената…

… и се пръсна на безброй светулки.

Херцог Кир стоеше отсреща, опрял юмрук на гърдите си. Мъглива зеленикава сфера обгръщаше и него, и съотборниците му. Бариерата разпръсна атаката на Кобул сякаш разсейваше дим.

Грейнджър погледна наляво и видя, че Конквилас поставя едновременно две стрели на тетивата. Самият той бе стартирал фазирането. Докато призоваваше двойниците си, изпита познатото усещане за нарастване на маса и сила. Само за няколко удара на сърцето създаде стотина копия, събрани на едно и също място. После двеста, може би дори петстотин.

Конквилас пусна стрелите…

… които попаднаха в зелената сфера и се пръснаха с бледи пламъчета.

Енергийната сфера започна да потъмнява.

Конквилас се намръщи.

— Тази бариера е твърде мощна, за да е творение на Кир.

— Фиорел? — попита Грейнджър. Той продължаваше да се умножава и сега вече силата му се бе увеличила хилядократно. Бронята започна да бръмчи жалостиво — приближаваше пределите на издръжливостта си.

Той пристъпи напред и стовари меча върху сферата.

Това бе сила, достатъчна да разцепи на две планина, но енергийната сфера само отново потъмня. Вече не виждаха противниците вътре, само неясни силуети. Дали Кир не използвате бариерата като завеса за някаква друга магия? Или се опитваше да прикрие Фиорел?

Кобул запокити нов изблик енергия, но от него сферата стана още по-тъмна, почти черна.

И в този момент тя започна да се издига пред тях. Пет стъпки, десет, после двайсет. Остана да се рее там, неподвижна и същевременно кипяща от изпълващата я енергия.

— Той е създал разлом — сети се Конквилас. — Нова вселена. Използва енергията, с която го обстрелваме, да го подхранва.