Изкуството на лова

Последните участници бяха Грейнджър, Конквилас, Марквета, Кир, бахретроанският магьосник Кобул и една наемничка — мургава мускулеста жена на име Голса, която се сражаваше от името на господаря на Барутните острови. Тя бе феноменален воин, еднакво добра с боздуган и меч, цялата изрисувана със защитни заклинания, които досега бяха неутрализирали всякакви опити за магични атаки. Криеше лицето и ръцете си зад метална мрежа и тя само ѝ придаваше още по-страховит вид. Но най-страшното от всичко бе умението ѝ да изкривява пространството около себе си.

Голса твърдеше, че дарбата ѝ е естествена, но Грейнджър подозираше, че използва някакво унмерско приспособление — брошка или верижка, а може би дори същата тази мрежа, с която покриваше част от тялото си. Той я гледа, докато мереше сили с един унмерски лорд — слаб посребрял мъж, един от най-талантливите майстори на меча, които Грейнджър бе виждал, макар и не толкова добър, колкото победения от Конквилас анейски рицар. Мъжът бе по-чевръст от Голса с меча, ала не успяваше да нанесе удар върху тялото ѝ, защото всеки път тя изкривяваше пространството. Един светкавичен удар към шията ѝ се превърна в мушване на земята под краката ѝ. Атаките му завършваха по този начин не защото не му достигаше точност, а тъй като повърхността около нея постоянно се менеше. Затова пък нейните удари идваха от неочаквани ъгли и го повалиха на земята преди накрая да се предаде.

Голса несъмнено бе костелив орех. Но дали тя бе формоменителят? Татуираният бахретроански магьосник също бе изникнал от нищото и бе не по-малко опасен противник. Грейнджър го бе наблюдавал да обсипва противниците си с енергийни изблици, без видимо да прибягва до усилвател.

Но от друга страна, нищо не пречеше Фиорел да се е преобразил в облика на херцог Кир или дори на крал Марквета. Изглеждаше съвсем логично покровителят на херцога да се бие вместо него или да бъде призован да заеме мястото на краля, на когото бе помогнал да се качи на трона. Нито Марквета, нито Кир изглеждаха обезпокоени от перспективата да се изправят на арената срещу Конквилас. Дали пък защото знаеха, че не могат да бъдат победени?

Грейнджър се бе прибрал в палатката си и обмисляше всички тези неща, когато някой се изкашля отвън.

— Влизай — каза той.

Влезе Конквилас.

— Марквета иска да сключи сделка.

— Каква сделка?

— Предлага последен бой. Две групи от по трима. До смърт.

— Че аз вече съм умрял.

Конквилас не се усмихна.

— Готов е да си затвори очите пред този факт.

— И кого ще вземе в групата с него и Кир? — попита Грейнджър. — Голса или бахретроанеца? Кой от двамата ще се окаже формоменителят?

Този път настъпи продължително мълчание. Накрая Конквилас отвърна:

— Иска ти да се биеш заедно с него и Кир. Каза, че е готов да ти даде последен шанс да застанеш на страната на победителите. Ако откажеш, лошо ни се пишело.