Изкуството на лова

— Нали ти казах? — рече Сисело.

След първия рунд четирийсет и осемте участници намаляха до двайсет и четири. Грейнджър и Конквилас се постараха да гледат колкото се може повече двубои — опитваха се да разберат кой от участниците може да е формоменителят. Обръщаха внимание най-вече на онези бойци, които се отличаваха с уменията си от останалите.

Един от тях несъмнено бе бахретроанският магьосник Кобул.

Първият му съперник беше друг магьосник от унмерските гета, известен с името Доминус.

Беше охранен мъж, облечен с оранжева туника и пристегнал косата си със синя панделка. Излезе на арената бос и носеше по себе си толкова много магьоснически пръстени, гривни и брошки, че въздухът около него трептеше от излъчваната енергия. Доминус принадлежеше към Ентропичната магична школа и Грейнджър нямаше търпение да види какво ще излезе от схватката между двамата.

Конквилас и Сисело се присъединиха към него тъкмо когато предстоеше двубоят да започне.

— Смятате ли, че това може да е нашият човек? — попита Грейнджър.

— Казват, че бил добър.

Кобул и Доминус стояха един срещу друг в двата края на арената. Но още преди съдията да завърши представянето Грейнджър видя, че Доминус си шепне тихо и изписва знаци във въздуха със скритата зад гърба си ръка.

— Това е измама — обади се Сисело.

— Тихо — скастри я Конквилас. — Остави ни да гледаме.

В мига, в който съдията обяви началото на двубоя, около Доминус се образува мощна енергийна сфера. Беше прозрачна, но мътновата, като захабено стъкло, само че потрепваше и се поклащаше, сякаш беше течна.

Едва сега и Кобул зашепна нещо и помръдна с пръсти в строг ред. После изопна ръце в успокояващ жест.

Доминус тръгна напред и докато крачеше, сферата трепна и удвои размера си. Грейнджър усети промяна във въздушното налягане и долови нисък грохот, като от далечно земно свличане. Все още можеше да различи Доминус в сферата, но образът му бе замъглен и светлината вътре отслабваше. Стори му се, че магьосникът направи някакъв знак. Изведнъж сферата отново се удвои. Сега вече беше само на сантиметри от бахретроанеца.

Кобул внезапно пристъпи напред и опря длани на сферата.

Шляп!

Енергийната сфера изчезна в миг и Кобул остана сам на арената. От Доминус нямаше и следа.

— Претоварване — промърмори Конквилас. — Този бахретроанец е наистина толкова добър, колкото казват.

— Какво стана? — попита Грейнджър.

— Доминус малко се пресили — отвърна Конквилас. — Опита се да обязди прекалено много енергия. Кобул просто му прехвърли още малко, за да си поиграе и с нея. Но се оказа твърде много за нещастния човечец.

— Мислиш ли, че Кобул може да е Фиорел?

Конквилас не отговори.

Крал Марквета и херцог Кир спечелиха двубоите си с лекота, макар че според Грейнджър противниците им не вложиха кой знае какъв мерак. Марквета се би с рапира и без усилие надви младия анейски благородник Джон от Берна, който все пак показа забележителни умения. Херцогът пък бе избрал сребърна алебарда с гравирани руни, която — както се стори на Грейнджър — се движеше по своя воля.