Без светлина [bg]

Шек вдигна едната си ръка и имитира пръсването на балон.

— А след това съм аз. Ако нещо се случи с мене, тогава тия като Валери Хийт остават без капка мисъл в тъпите си малки глави. Край. Те дори не знаят достатъчно, за да могат да попитат. Кого да питат? Връзката е прекъсната. Ако никой не им се обади, значи тая част от живота им е приключила. Завинаги.

Шек спря да говори, вдигна бутилката с уиски и отпи от нея. Бъртъл си наложи да бъде търпелив. Шек започваше досадно да се повтаря, Бъртъл си напомни, че дължи много на упоритото любопитство на Шек. Точно Шек бе открил системата на Калатис да приключва с всички системи, един сложен план, свеждащ множеството интриги до едно просто уравнение, и в края на краищата — до един човек. Един богат човек. Бъртъл му бе задължен, дори бе готов отново да изслуша безкрайното му оплакване от предателството на Калатис, предателство, за което Шек нищо не можеше да стори.

Избърсвайки устата си, Шек продължи да говори и дрезгавият му глас сякаш веднага се поглъщаше от неподвижния въздух в кабината.

— Работата е там, че Калатис трябва да елиминира само четири или пет човека — не знам точно колко, но са само няколко, и цялата тая голяма, сложна система, включваща неколкостотин души, се затваря изведнъж — той щракна с пръсти — ето така. Изчезва. И за нищо на света не може да се възстанови отново. Много чисто. В никакъв случай не може да се проследи до Калатис.

— Тая система действа тук, в Хюстън, вече почти четири години. Калатис и Фийбър имат повече гадости в компютрите си за важни хора от този град, в този щат, отколкото проклетите ФБР и ЦРУ, взети заедно. Те знаят къде са парите. Знаят къде има нещо скандално. Знаят къде е бъдещето. Стигнали са до този етап, като използват тая тяхна голяма нервна система.

Макар че Шек замлъкна и леко замъгленият му поглед лениво се спря на Бъртъл, Бъртъл нищо не каза. Шек го бе повикал на тази среща и макар обикновено да бе сдържан, уискито и бирата го правеха доста разговорлив. Най-добре беше Бъртъл да остави нещата да се развиват по естествения си ход.

— Ще ти кажа какво научих, Бъртъл — продължи Шек и сякаш с мъка направи някакъв мисловен преход през алкохолните пари. — Научих, че всяка операция трае определено време. Калатис прекрасно знае това. Тоя кучи син вижда и направлява както началото, така и края. Но ако си като мене, просто един черноработник в цялата тая игра, ако си отваряш очите и ушите и се научиш да разпознаваш признаците, започваш да забелязваш някои малки размествания и промени, някои сигнали, че нещо се крои. Полека-лека започваш да предусещаш смяната на сезоните, така да се каже. Надушваш кога ще завали, кога ще падне слана или кога се надига мъзгата в дърветата.

Шек допи бирата си и много внимателно остави празната бутилка встрани. Приведе се по-близо до Бъртъл, облегнат на масата, и дрезгавият му глас стана още по-тих.