Камъните на елфите
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #2
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Переводчик: Полина Миланова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Камъните на елфите». Краткое содержание книги:
Ще падне ли Забраната? Ще се срути ли затворът, в който преди безброй столетия е прокудено злото?
Така продължава епичната сага за Шанара - омагьосващ разказ за приключения, магия и митове.
— Ще почакаме още малко — отвърна друидът, по-загадъчен отвсякога.
А демоните непрекъснато прииждаха и сякаш поглъщаха оределите редици на защитниците. Зловещ победоносен вой отекваше над скалите.
Най-после падна и седмата порта. След една стремителна атака на скалните троли тя отново премина в ръцете на защитниците, но не за дълго.
Демоните, прииждащи от северния и от южния край на Каролан, се сливаха в огромна обща маса преди решителния щурм. Този път прицелната им точка като че ли беше Градината на Живота. Натам се стичаха и отстъпващите елфи и техните съюзници.
Единствено бойците на червенокосия Стий Джанс още се сражаваха. Демоните ги бяха обкръжили отвсякъде.
Тогава се намеси Аланон. Направи знак на Дейн и младият ветрогон му подаде юздите на Танцьор; Аланон се метна на гърба на гигантската птица и се издигна във въздуха. Принц Андер го проследи с недоумяващ поглед. Демоните, отрупани по склоновете на Каролан, също се взираха нагоре стъписани. Изведнъж сякаш гръм разтърси цялата околност и от пръстите на друида изхвърча синя мълния. Тя се стрелна надолу, падна сред една от по-предните групички демони и ги изпепели. Останалите се разбягаха ужасени и в настъпилата суматоха бойците на Стий Джанс успяха да се измъкнат от обръча на смъртта.
Елфите посрещнаха случилото се с бурни радостни възгласи. Самият Андер си отдъхна, поокуражен от тази кратка отсрочка. Върху главите на демоните отново се изсипа синият огън на друида и те се пръснаха в безредие.
Аланон изчакваше. Знаеше какво ще последва. Бе отправил предизвикателство към най-могъщия демон, Дагда Мор, и той трябваше да му отговори. Нямаше друг избор. Дагда Мор също бе усетил, че Уил Омсфорд е използвал камъните на елфите и мисията е приключила благополучно. Сега трябваше да бърза, за да попречи на прераждането на омразната Елкрис. Моментът беше решаващ. Неузнаваемият бе мъртъв. Косача по всяка вероятност се бе провалил. Армията бе ударила на камък… Ако сега не се намесеше, рискуваше да загуби всичко, постигнато до този момент. Елкрис още не бе унищожена окончателно… Но всичко по реда си. Първо трябваше да види сметката на Аланон. Докато друидът беше жив, винаги съществуваше опасност.
Откъм редиците на демоните се разнесе пронизителен вой. Огромна черна сянка изникна като изпод земята и се издигна нагоре. Това бе същото крилато чудовище, което едва не разкъса Уил и Амбърли в долината на Рен. Друидът видя, че това бе грамаден прилеп с ципести криле, ехидно озъбен и устремен право към него. Възседнал го бе самият Дагда Мор.
Прилепът нададе остър крясък. Танцьор настръхна и Аланон рязко дръпна юздите му. Демонът приближаваше. В последния миг Танцьор стремително се спусна надолу и избегна сблъсъка. Огънят, изригнал от жезъла на демона, се разсипа в искри над скалите. Прилепът се оказа по-тромав и Танцьор го преследваше изотдолу. Синият огън на друида опърли тялото и крилете на чудовището. Прилепът грозно изврещя.
Но само след миг Дагда Мор отново се устреми към друида. Току пред лицето на Аланон изригна кървавочервен пламък. Танцьор светкавично отскочи и от гърлата на хиляди елфи се разнесоха облекчени възгласи.
Дагда Мор незабавно поднови атаката. Гигантската птица отново избягна удара и с един мощен замах на крилете се озова далеч от пламъците. Танцьор се оказа толкова бърз, че прилепът на Дагда Мор едва успяваше да го следва и демонът нямаше никаква възможност да насочи към него поразяващия пламък. Огънят на друида обаче бе прогорил цялото тяло на прилепа и той все повече губеше сили.
Всички следяха със затаен дъх този двубой на живот и смърт. Известно време никой от двамата противници не можеше да вземе надмощие. Но скоро и птицата Рок започна да отпада — тя участваше в битката трети ден без почивка. Огънят на демона започна да прехвърча все по-близо до нея. Защитниците се смълчаха и със свити сърца зачакаха развръзката.
Скоро страховете им се оправдаха. Едното крило на Танцьор пламна и птицата трепна, пронизана от болка. В същия миг прилепът се насочи към нея и огънят на Дагда Мор изхвърча, за да я довърши. Но Аланон го изпревари. Хищно озъбенатата глава на прилепа изведнъж изчезна, обгърната от синкав пламък. Отпадналият Танцьор обаче не успя навреме да се отстрани от пътя му и раненото чудовище, полумъртво, но вече набрало скорост, се заби в него като горяща факла. Огнената топка от преплетени тела тежко тупна и се разби сред скалите.
Танцьор и прилепът лежаха на скалите овъглени, Аланон, също целият обгорял, беше проснат възнак недалеч от тях. Само Дагда Мор даваше признаци на живот, въпреки че единият му крак беше смазан. Демонът закуцука, стиснал жезъла си, към неподвижното тяло на друида. Изведнъж Аланон помръдна. Лицето на Дагда Мор се разкриви от злоба. Жезълът в ръцете му запламтя.