Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
— Удоволствието ще бъде изцяло мое — каза Сърл, обърна се и извика на иконома да докарат каретата.
— Предател! — извика Никол, която отново се беше опомнила. — Помогнете ми, моля ви! Марта!
Ейдриън отново я плесна по задника и тя отново млъкна.
— Ще помоля да се погрижите и за жребеца ми, ако обичате.
— Не се безпокойте, веднага ще бъде нахранен и почистен.
— Пусни ме да сляза.
— Защо? — попита спокойно херцогът. — Ти сама избра да се държиш като невъзпитано хлапе, затова и ще се отнасям към теб като с такова. Блудните съпруги трябва да си получат заслуженото. — Той заслиза по стълбите.
— О-о-ох! — От ярост Никол не можеше да произнесе и една членоразделна дума.
— Само още веднъж постави търпението ми на изпитание — предупреди я Ейдриън, докато тя се мяташе като обезумяла в ръцете му, — и ще те напердаша все едно, че си на шест.
Никол престана да се съпротивлява.
Във фоайето той се спря. Икономът се преструваше, че не ги забелязва. След миг Марта слезе припряно по стълбите. Отчаяна, Никол се опита да привлече вниманието й, но Марта внимаваше да не я поглежда.
— Ще имате нужда от това — каза тя на Ейдриън и подаде на иконома две дебели одеяла и дълго кожено палто.
— И ти ли! — извика Никол, този път почти стенейки.
— Каретата е тук, Ваша светлост — каза икономът. Едва прикриваше облекчението в гласа си.
— Благодаря ви, лейди Сърл. Още веднъж ви моля да ми простите за безпокойството — каза херцогът и последва иконома навън. За щастие бе спряло да ръми. Когато слугата отвори вратата, Ейдриън безцеремонно метна съпругата си на едната седалка. После се качи след нея и побърза да заключи отсрещната врата, преди Никол да успее да избяга през нея. Ключа прибра в джоба си.
— Чакайте! — изкрещя Марта, тичайки към тях с бутилка в ръка. — Ще имате нужда и от това!
Тя тикна бутилката в ръката на херцога. Беше бренди. Сетне икономът затръшна вратата.
Ейдриън кимна с благодарност и рязко почука по тавана. Каретата потегли. Той протегна дългите си крака и обърна поглед към съпругата си.
— Мразя те! — извика тя. По клепките й блещукаха сълзи.
— Сигурен съм в това — каза спокойно Ейдриън и й хвърли коженото палто. — В края на краищата, ако ме обичаше, нямаше да поискаш развод, нали?
Ноздрите й се разшириха. Сълзите се отрониха от миглите й и оставиха мокри следи по лицето й. Гледаше го втренчено, неспособна да отговори.
— Нека да си изясним нещата веднъж завинаги — каза той. — Изключено е да се разведем.
— Защо?
— Защото аз не искам.
— А моите желания изобщо не те интересуват, нали!
— Точно така.
Никол потръпна и скри лице в шепите си. Няма да заплаче. Няма да извади на показ страданието и болката, които бе заровила толкова старателно и дълбоко. Няма. Но ги усещаше как се надигат в нея като вулкан, готов да избълва нажежена лава.
В гърдите й кипеше страховита битка, ала накрая победи тя. Отдръпна ръцете си и видя, че съпругът й я наблюдава невъзмутимо.
— Ще превърна живота ти в ад.
— Той вече е — каза той спокойно.
Никол го погледна изненадано. Усмивката му бе хладна и мрачна.
— Тъй или инак съм обречен — уведоми я Ейдриън. — Но може и да получа нещо от този брак, например наследник.
Тя не го разбра, не се и опита. В крайна сметка, можеше поне да се изразява по-ясно.
— Това ли означавам аз за теб? Кобила за разплод? Върви по дяволите! Няма да ти родя син!
Той рязко се наведе към нея. В позата и в изражението му вече нямаше нищо небрежно. В очите му блестеше гняв.
— Можеш да направиш положението си на моя съпруга колкото си искаш лошо или добро. Но ще изпълниш задълженията си и ще ми родиш син.
— Няма! — изкрещя в истерия Никол и се метна към вратата. Знаеше, че е заключена, но въпреки това яростно я заблъска.
Ейдриън бързо я дръпна обратно. С вик, който бе по-скоро ридание, тя се извърна и замахна към лицето му с острите си нокти. Той обаче тутакси хвана ръцете й, притегли в прегръдките си и я притисна към възглавниците. Никол се мяташе като обезумяла, пъшкаше и се дърпаше, а по страните й се стичаха сълзи на ярост, безсилие и отчаяние. Накрая остана без сили и се отпусна на седалката.
Ейдриън обаче не помръдна. Не я освободи, макар и двамата да знаеха, че е останала без сили и че е загубила. Докато дишането й се успокояваше, а дивата ярост, която я бе заслепила, изчезваше, тя осъзна, че тялото му е прилепено към нейното. Ръцете му я обгръщаха, пръстите му здраво стискаха китките й на гърба. Еднодневната му брада дращеше бузата й. Равномерното му дишане топлеше кожата й.