Скандална любов

Той сгъна протритото писмо много внимателно, защото хартията вече бе почнала да се къса, и го пъхна във вътрешния джоб на сакото си.

Имаше син.

Въпреки че бяха минали седмици, откакто Ейдриън Стоун научи поразителната новина, той още не можеше да дойде на себе си от откритието. Все още бе зашеметен от вестта, че има син. Син, който се надяваше да се срещнат.

Самият Ейдриън Стоун нямаше търпение този ден да настъпи.

Както винаги напоследък, мислите му бяха заети с една единствена тема — синът му. Не спираше да размишлява над това. Тонът на писмото бе толкова официален и учтив, че Ейдриън не можеше да си представи лицето на човека, който го е писал, нито лък неговите чувства. Дали синът му просто спазваше етикета, като се обръщаше към него като към непознат — какъвто си и беше в действителност, — или бе предпазлив? Дали гореше от желание да се видят, или просто го глождеше любопитство, дори изумление? Може би даже беше сърдит? Той е деветият херцог Клейбъроу. Очевидно доскоро бе смятал за свой баща осмия херцог Клейбъроу. Дали истината не го е разгневила? Може би дори се чувства застрашен? Ейдриън Стоун не познаваше много английски благородници, но знаеше колко много държаха те на синята си кръв и титлите си. Съвсем ясно бе, че сега титлата на сина му лесно може да бъде оспорена от братя, братовчеди, чичовци и всякакви други близки и далечни роднини.

Каквато и да бе причината обаче, синът му беше поискал среща в Америка или в Лондон. Стоун дори не си направи труда да отговори. Още в деня, в който писмото пристигна в бостънския му дом, той се бе качил на първия кораб за Англия.

Загледа се във високите лондонски покриви и кули, които постепенно се очертаваха на хоризонта. Обшития в метал параход навлезе в Темза, обвит в облак пара. Беше мразовит сив ден и ръмеше, но Ейдриън Стоун бе свикнал на студен климат и не усещаше нито студа, нито влагата. Разхлаби връзката си, защото се чувстваше много неудобно, пристегнат от възела и костюма. През всичките 60 години от живота си вероятно бе слагал костюм не повече от десетина пъти.

Радостта заплашваше да го задуши, заливаше го на горещи вълни, внезапни и всепоглъщащи. Имаше син. Синът му бе херцог Клейбъроу. Мечтата бе станала реалност.

Той нямаше деца. Така и не се беше оженил. Поискал бе да го стори само веднъж през целия си живот, един единствен път бе обичал жена достатъчно силно, за да пожелае да се ожени за нея. Това обаче беше останало прекалено далеч назад в миналото. Нямаше склонност да изпада в самосъжаление; не бе съзерцателен тип, а човек на действието. Винаги обаче бе съжалявал, че остана без деца.