Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
А сега той имаше син. Син, който също като него току-що бе научил за съществуването му. Стоун отново се зачуди какъв ли е синът му. Дали е твърде горд или прекалено възпитан, за да разкрива чувствата си в писмо до един непознат, който се бе оказал негов баща? Ейдриън Стоун също бе много горд човек, но и много добре знаеше кога да преглъща гордостта си. От друга страна, той никога не се бе съобразявал с общоприетите правила. У него нямаше и една снобска жилка, но от тона на писмото бе почнал да подозира, че у сина му вероятно има поне няколко.
Не можеше да си представи сина си като благовъзпитан, вдървен британец със синя кръв. Ала между тях имаше още много други различия. Стоун бе построил цяла корабна империя от едното нищо, само с чиста решителност, желязна воля и собствените си здрави, възлести ръце. Хората, които го срещаха, дори не подозираха, че пред тях стои преуспяващ магнат. В компанията работеше с ръкавели, като всеки обикновен чиновник. Маниерите му бяха открити и фамилиарни, въпреки че бързо се ядосваше, ако служителите му не влагаха в работата всичко от себе си. Когато имаше възможност, винаги бягаше от кабинета, за да поеме командването на някой от своите кораби, плаващи към далечни пристанища. Любовта му към морето се бе родила още когато беше малко момче — за пръв път беше излязъл в открито море едва тринадесетгодишен. Никога не се бе задържал за дълго прикован към бюро. Беше човек на откритите пространства, на морето. Морето бе неговия живот, неговата любов.
Той се помъчи да се подготви за неизбежното. Синът му бе не просто аристократ, а херцог. Нямаше нужда да го познава, за да е сигурен, че вероятно никога не си е помръдвал пръста да свърши някоя работа, дори и за себе си. Много му беше трудно да се примири с тази мисъл. Самият той бе стигнал до върха, но беше тръгнал от дъното, без да се страхува от какъвто и да било тежък труд. Сега обаче трябваше да приеме факта, че синът му навярно няма представа какво е да се изпотиш от работа, че може би презира труда. Добре, ще го приеме, няма да го съди.
Дали обаче синът му нямаше да съди него самия!
Молеше се в писмото да има просто вежлива официалност, а не хладно безразличие или високомерен снобизъм. Но въпросът си оставаше — въпрос, който го преследваше още от мига, в който узна титлата на своя син. Дали синът му ще може да го приеме, него — простия отруден човек, предпочел да стане морски капитан?
При тази мисъл стомахът му се сви. В живота си се бе страхувал от много малко неща, но вероятността синът му да го отхвърли го плашеше. Страхуваше се, че синът му ще го гледа отвисоко, надменно. Беше виждал достатъчно благородници, англичани и европейци, за да знае, че те се смятат за нещо повече от обикновените хора, че са сноби.
Колкото нетърпеливо очакваше срещата им, толкова и се страхуваше от нея.
Веднага хвърли вината за тези тревоги върху Изабел. Ако знаеше, че има син, той щеше да поиска правата върху него, и то с пълно основание. Детето нямаше да отрасне по салоните на богатата висша класа на Англия, а по палубите на морските кораби. Щеше да научи стойността на тежката работа и да бъде горд от себе си, а не от някаква си проклета титла.
Но това не бе станало. И то заради Изабел, която му бе отнела собствения му син. Изабел, която го бе мамила през всичките тези години.
Изпълни го гняв.
През цялото това време, тя бе крила сина му от него. Изабел беше единствената жена, която някога бе обичал. Така и не успя да разбере чувството й за дълг и лоялност, не разбра как е възможно едновременно да го обича истински и да го изостави, за да се върне при съпруга си, макар че, бог му бе свидетел, беше направил всичко възможно да я разбере. И въпреки това любовта му към нея не бе угаснала в продължение на почти тридесет години, въпреки мъката и разбитото му сърце. Сега обаче всичко се бе променило.
Тя бе отнела собствения му син. Не беше жената, за която я бе смятал през всичките тези години. Оказала се бе егоистична и непочтена. Беше го измамила. Съзнателно бе крила от него съществуването на неговия син. Беше му отнела собствения му син. Това бе основното и той не можеше да го пренебрегне. Ярост изгаряше сърцето му, доскоро пълно с любов. Никога нямаше да забрави. И никога нямаше да й прости.