Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
— Мамо, каква изненада. — Тонът му бе учтив, но нищо повече.
— Ейдриън, какво става? Чух невероятен слух! Че твоята съпруга се е настанила у семейство Сърл в Кобли Хаус!
— Моята съпруга? — сдържано повтори Ейдриън. — А, херцогинята.
Той сви рамене, очевадно незаинтересован от темата на разговора. Внезапно обаче слепоочията му запулсираха.
— Да не би да сте се скарали? Или тя само гостува на семейство Сърл? Моля се да е второто, но коя младоженка на втората седмица от брака си ще хукне да гостува на приятели и ще зареже съпруга си?
— Мамо, това е въпрос, който не желая да обсъждам. Но ще отговоря само на него и след това ще оставим тази тема. Решихме да живеем разделени.
— Да живеете разделени! — Изабел бе ужасена.
Изведнъж го обзе гняв. Беше толкова силен и поглъщащ, че едва не го повали.
— Много семейства го правят — каза той студено. — Всъщност, благодаря ти, че ми напомни. Трябва да се погрижа да й осигуря подходяща резиденция.
— Подходяща резиденция! Ейдриън, какво се е случило?
Херцогът вдигна вежди.
— Нищо. Абсолютно нищо.
Ала нещо в ума му проблесна като мълния — една мисъл, чието огромното й значение се побра в една единствена дума: всичко. Той бързо затвори очи, не желаейки да осъзнае това, което подсъзнателно вече знаеше.
— Това е абсурдно — извика Изабел. — Иди и я върни обратно. Вие двамата сте създадени един за друг! Ако тя те е напуснала, забрави гордостта си, наложи си го!
Вместо да отговори, херцогът отиде до вратата и я разтвори.
— Имам важна среща — каза той безцеремонно. — Мисля, че разговорът ни е приключен.
Никол се обличаше за вечеря. Правеше го много съсредоточено. Напоследък вършеше и най-дребното нещо с огромна концентрация. Дори и най-простите задачи, като да среши косата си или да изпие чаша чай, поглъщаха напълно мислите й. Откри, че като се концентрира изцяло върху това, което правеше, можеше да оцелява ден за ден.
Бе пристигнала неочаквано в провинциалното имение на семейство Сърл преди седмица. Марта хвърли само един поглед върху лицето й — със следи от сълзи и подпухнали очи — и избърза нагоре към стаята за гости. Тъй като нямаше какво да крие, Никол дълго плака в прегръдките на приятелката си. Между изблиците на сълзи имаше и такива на жестокост, когато тя удряше с юмруци по възглавниците с всички сили, копнеейки те всъщност да са Ейдриън и ноктите й да го разкъсват на парчета. Разказа на Марта всичко.
Беше още жива и това бе всичко, което й бе останало. Изживяваше всеки ден минута по минута, като оставяше ума си безметежно празен или напълно погълнат от ежедневните грижи. Не смееше да си помисли за него, не смееше да чувства. Разбитото й сърце се бе притаило, заплашвайки да избухне. Бе дръзнала да се надява, да мечтае. За един безкрайно кратък момент й се бе сторило, че мечтите й са на път да се сбъднат. И това правеше неговото предателство нетърпимо. Мъката, която лежеше дълбоко погребана в нея, бе толкова огромна, че за нищо на света не биваше да я пипа, никога.
Той дори не се бе опитал да я спре. Беше я оставил да си замине без капка колебание. За него тя означаваше толкова малко, че даже не се бе борил да я задържи.
Никол не смееше да допусне тези мисли до съзнанието си.
В края на седмицата се появи Реджина. Никол знаеше, че е само въпрос на време семейството й да научи къде се намира. Зарадва се, че я вижда, но изпитваше и страх от срещата им.
— Какво си направила! — извика Реджина, която никога не говореше със заобикалки. — Никол, по-добре е да помислиш над това, което вършиш!
Изведнъж в съзнанието й нахлу спомен. Припомни си как я бе видяла Реджина, когато й дойде на гости в Клейбъроу с Джейн и Марта. Припомни си точно как беше облечена, до последния детайл, до малките перлени обеци на ушите си; припомни си и точно какво изпитваше тогава. Тогава се чувстваше на седмото небе, плуваше в невероятен екстаз, беше влюбена.
Тя затвори очи, обгърна раменете си с ръце и се помъчи да си възвърне самообладанието.
— Моля те, Реджина, никога повече не говори за моя брак. Той приключи. Никога няма да се върна.
— Глупачка! Глупачка! Какво толкова е направил, та да те накара да се държиш толкова глупаво! Само преди няколко седмици бяхте така щастливи, толкова лудо влюбени!
Никол успя да се усмихне на сестра си.
— Ще се връщаш ли скоро в Лондон? Още ли се виждаш с лорд Хортънс?
Реджина въздъхна.
— Не сменяй темата!
Никол веднага се ядоса.
— Стига си ме тормозила! Моят живот си е мой! Ако Ейдриън го беше грижа за мен, щеше да дойде да ме потърси. Да върви по дяволите!