Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
Не те мразя, Ейдриън, обичам те.
Тя само бълнуваше. Нали?
34
Късно същата вечер херцогът и херцогинята пристигнаха в Клейбъроу. Херцогът слезе пръв от каретата на семейство Сърл и пазачите на собствените му порти зяпнаха от изненада, когато го познаха. Ейдриън обаче имаше и други изненади за тях, освен появяването си в раздърпан вид от чужда карета. Той се протегна да вземе спящата си съпруга. От часове Никол не бе помръдвала, не бе издавала и звук. Никога не бе виждал човек да спи такъв дълбок сън. Не искаше да я буди, затова я вдигна внимателно на ръце.
Никол се размърда.
Ейдриън я пренесе по входните стъпала. Във фоайето вече го очакваха Удуърд, мисис Вийг и камериерът му Рейнард. Никой не си позволи повече от това да премигне при вида на херцога, понесъл на ръце блудната си съпруга боса, увита в кожено палто и спяща. Той се обърна към мисис Вийг, без дори да забави крачка:
— Когато Нейна светлост се събуди, несъмнено ще поиска гореща вана и топла храна.
Докато се качваше по стълбите, Никол въздъхна и го обгърна с ръце. Ейдриън не сваляше поглед от лицето й. Щом прекрачи прага на спалнята й, клепките й трепнаха и се отвориха. Той я положи нежно на леглото.
— Вече сме си у дома. Заспивай. Късно е.
Никол му се усмихна. Беше непринудена, сънлива, прекрасна усмивка, след която очите й моментално се затвориха отново. Сърцето на Ейдриън се преобърна. Как копнееше за още много такива усмивки, само че отправени съзнателно специално за него.
Още преди няколко часа бе свалил влажната й нощница и сега Никол бе гола под палтото. Той бързо го съблече и я зави добре с топлите завивки. След това отиде до камината и запали огъня.
Последните й думи още звъняха в ушите му. През целия остатък от пътуването до Клейбъроу не бе спрял да ги чува. Не те мразя, Ейдриън, обичам те. Знаеше, че тя не го мисли наистина. Нали?
Страхуваше се да се надява. Ако това бе истина, той щеше да бъде най-щастливия мъж на земята.
Огънят се разгоря и Ейдриън излезе от стаята, като отправи един последен дълъг поглед към своята спяща съпруга. Отиде в своите покои, където го очакваше Рейнард, и му подаде наметалото си.
— И аз бих желал една вана и нещо за ядене.
— Вече съм приготвил банята, Ваша светлост. А Удуърд отиде за вечерята.
Ейдриън изведнъж стана неспокоен. Потупа хрътката си, която се бе спуснала да го посрещне, но го направи несъзнателно, все още обзет от мисълта за Никол. Удуърд се появи на вратата с масичка на колелца, вкара я в стаята и със замах разпъна покривката.
— Първо вана ли ще вземете, Ваша светлост?
— Абсолютно — отвърна Ейдриън. Не помнеше някога да е бил по-мръсен.
— Преди да отидете в банята, ще ми позволите ли, Ваша светлост, да ви уведомя, че имате посетител? — попита Удуърд.
Ейдриън тъкмо разкопчаваше ризата си.
— Какъв посетител?
— Пристигна съвсем неочаквано вчера, малко след като заминахте. Нямаше покана и щях да го отпратя в странноприемницата Боршийд, но тъй като идваше чак от Америка, реших, че ще е по-добре да го настаня в една от стаите за гости на четвъртия етаж.
— Да не е куриерът, когото пратих в Бостън? — рязко попита Ейдриън. В гърдите му трепна лъч надежда.
— Не, Ваша светлост. Името му е Стоун, но не пожела да каже за какво ви търси. Мистър Стоун в момента пие бренди в библиотеката на четвъртия етаж. Мога да му кажа да ви изчака там, докато се навечеряте или пък да му кажа, че ще го приемете утре.
Кръвта нахлу в главата на Ейдриън и за пръв в живота му, му прималя.
— Ваша светлост? Да не сте болен?
Той се съвзе, обърна се и се втурна нагоре по стълбите, вземайки по две стъпала и зарязвайки Удуърд да гледа слисано след него. Баща му бе дошъл. Не можеше да повярва. Нямаше да повярва, докато не го видеше с очите си.
Ейдриън Стоун разглеждаше разсеяно колекцията от книги в библиотеката — едната от библиотеките в дома на херцога. Чувстваше се дяволски неловко. Не биваше да идва. Сега вече го знаеше със сигурност.
Тревогата от предстоящата среща със сина му, която ставаше все по-силна с всеки нов ден от дългото прекосяване на Атлантика, беше нищо в сравнение с това, което усещаше сега. Знаеше, че синът му е херцог, но нямаше начин да бъде подготвен за шока от неговото имение, за Клейбъроу.
Очаквал бе навсякъде да има лукс, да. Очаквал бе да види богатство. Но такъв дом, достоен за кралска особа от миналия век на пищен разкош, дом с размери и осанка на дворец, никога не беше очаквал. В душата му отново нахлуха всички съмнения и въпроси. Той беше обикновен човек. Баща му бе обущар, а майка му — шивачка. Гледаше на себе си като на морски капитан, а не като на корабен магнат. Носеше скъпи, шити по поръчка дрехи, ала се чувстваше не на място в тях и хиляди пъти предпочиташе моряшкия вълнен пуловер и мушамата за дъжд. Дори тази малка библиотека го бе поразила, защото в действителност тя съвсем не беше малка.