Бебето е мое

Джейн долепи буза до предницата на ризата му.

— Вече го стори на терасата преди няколко минути.

— Очевидно не е довършил. — Отдръпна я лекичко от себе си и я побутна към вратата. — Върви! Аз също идвам.

В дневната Кал изглеждаше по-опасен, отколкото преди малко на терасата, където светлината беше по-слаба. Тук нямаше как да не забележи присвитите му очи и изражението, като на отдавнашен крадец на добитък. Искаше й се да вярва, че другите трима мъже ще й се притекат на помощ, ако съпругът й се самозабрави, но подозираше, че всъщност са на негова страна.

Кал не я погледна, докато тя прекосяваше стаята, за да застане близо до телевизора — възможно най-далеч от мястото му до кухненската врата. Сякаш Джейн беше невидима, той се обърна към останалите в дневната.

— Ето какви са фактите… Обичам Джейн и тя ме обича. Искам да си останем женени и тя също го иска. Всички вие ни пречите.

След това млъкна.

Секундите се изнизваха. Една по една.

— Това ли беше? — попита Итън най-сетне.

Кал кимна.

Кевин наклони глава към нея.

— Ей, Джейн, той твърди, че ние ви пречим. Ако ни нямаше, щеше ли да тръгнеш с него?

— Не.

— Съжалявам, Бомбардировач. Ще трябва да измислиш нещо друго.

Кал го изгледа свирепо.

— Ще се пръждосаш ли оттук? Това въобще не те засяга. Сериозно говоря, Тъкър. Искам да се махнеш. Веднага!

Джейн видя, че Кевин е склонен да му противоречи до известно време и очевидно то беше настъпило. Той понечи да се изправи, ала гласът на Ани го накара да си седне на мястото:

— Малкият е част от това и остава!

Кал се обърна рязко към нея.

— Не е част от семейството!

— Той е бъдещето, Калвин, онуй бъдеще, което ти не искаш да погледнеш.

Думите й го вбесиха. Бръкна в джоба си, извади връзка ключове и ги подхвърли към Кевин, който ги улови, докато се изправяше бавно.

— Съжалявам, госпожо Глайд, но току-що си спомних, че имам ангажимент.

Джейн се втурна към него, видяла най-после изход от цялата тази бъркотия.

— Идвам с теб.

Всички в стаята сякаш застинаха.

— Това — каза Кевин — е страшно лоша идея.

— Седни, Джейн — обади се Джим със строг, бащински тон. — Твърде късно е да хванеш самолет, така че защо просто не изслушаш Кал? Кевин, благодаря ти за загрижеността.

Тъкър кимна, отправи й съчувствена усмивка, хвърли притеснен поглед на Кал и си тръгна.

Тя се отпусна в един стол близо до Ани. Съпругът й пъхна ръце в джобовете си, прокашля се и отново заговори, все така обръщайки се към семейството си, а не към нея:

— Мисли, че искам да бъда с нея, само защото се прави на недостъпна и че след като се справя с това предизвикателство, ще изгубя интерес. Казах й, че не е така, но тя не ми вярва.

— Ти наистина обичаш предизвикателствата — изтъкна Лин.

— Повярвай ми… да живееш с някой, който се опитва да открие Теорията на всичко, е предостатъчно предизвикателство. Имате ли някаква представа какво е да намираш математически формули, надраскани на заглавната страница на вестника си сутрин, или пък върху списъка с покупки, когато единственото, което искаш, е да не забравиш да купиш бира? Или пък върху кутията си с „Лъки Чармс“, още преди да си отворил очи?