Подводни течения
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Болд и Матюс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Трайко Трайков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подводни течения». Краткое содержание книги:
— Имам нужда от детайли — каза с глас, която сам не можеше да познае.
51
— Сурово изпитание! — каза тя.
— Къде е Шосвиц?
— Той се зае с новите моменти, които се появиха в твоя разговор. — Косата й се бе разпиляла и тя се решеше. После започна да я приглажда с пръстите си. — Неговото старание към детайла е истинска фантазия. Посткриминалната фаза беше интересна — поне от моя гледна точка, Лу — каза и добави, предчувствайки неговия отговор.
„Ние не мислим еднакво, ти и аз — помисли си Болд. — Понякога от твоите разсъждения тръпки ме полазват.“
— Никога не ми е идвало на ум, че той би могъл да убива жените и да се връща на работата си, като че нищо не се е случило. Как може в следващата минута след убийството да разнася видеокасети? Досадна мисъл!
Болд каза:
— Не мога да възприема един човек да не спи дни наред поне малко. А той каза, че е работил при такъв режим около три месеца! Не знам…
— Това обяснява гласовете. Нещо съвсем познато и свойствено за такива хора, наистина; хроничното безсъние е един от ранните индикатори на психозата. Може да продължава дни, понякога седмици наред.
Болд се ощипа за носа и затвори очи.
— Безсънието не е проблем за мен в този момент, тъй като аз самият съм движещ се автомат.
— Ти свърши много добра работа, като изтръгна наяве неговия вътрешен фантастичен свят. Това ще бъде изключително полезно за мен.
Твърде студено. Твърде клинично. Липсваше му топлотата на Елизабет.
— Кога е твоето интервю? — попита той.
— Утре, при условие, че Департаментът се съгласи. Моето интервю ще бъде кратко. Прокурорската канцелария ще привлече един „експерт“ за обобщаване на материалите по делото.
— Мислех, че си наш експерт…
— Те искат да вземат външни хора. Така нещата изглеждат по-чисти. Може би ще използват доктор Фарис. Той е най-добрият.
— Изглежда много просто за теб. Но аз имам трудности — призна той.
— За мен случаите като Мило Ландж винаги ще имат в себе си нещо от Мери Алис. Неговото поведение е резултат на нещо, Лу. Предполагам, че има някаква причинна връзка. Има причина и следствие в цялата работа, които натовареният полицай трябва да открие — но ти можеш и да не ги видиш или да не ги признаеш. Той не е чудовище, не е животно. Не прилича на дубльора.
— Защо Ландж ни помогна? — попита я Болд, твърде уморен, за да иска да предизвиква.
— Това му дава едно чувство за превъзходство. Преразказването на убийствата с подробностите кара да се чувства умен и властен. Отчаяно желае да ни контролира сега, да бъде диктуваща условията на играта страна в сегашната фаза на следствието. Неговата илюзия, която според него включва и Бога, и идеята, че е призван да прочиства обществото, замества реалността за него. Реалността става фантазия, фантазията — реалност. Той е изплашен от реалността. — Тя замълча. — Проверихме целия запис, ти знаеш. Той е бил преди това под надзор — институционализиран. При освобождаването от институцията му е било предписано лекарство, което струва десет долара на ден или триста долара на месец — непосилен разход за един новоосвободен. От кога мислиш, че е последното предписание?
— Някъде през април?
Тя кимна със свити устни.
— Точно преди да започнат убийствата.
— Проклятие! — каза той, отрицателно клатейки глава. — Зная, че искаш да съчувствам на този човек. — „Ех, и ти — помисли си, после сложи ръка на рамото й. — Къде отиде чувството за интимност?“ — Но точно сега не съм в състояние…
— Поне си честен, Лу! Не мога да те упреквам за това, че си честен.
„Но аз не съм честен към теб“ — каза си той.
52
Тръгна за вкъщи, но в последния момент реши да остане в „Аврора“. След малко напусна. Не след дълго се оказа блуждаещ пред входа на алеята, водеща към неговия дом. Всъщност нейния дом. Елизабет.
Седна в колата, погледна към къщата и си я представи в леглото. Беше точно два часа през нощта. Не си представяше друг мъж в неговото легло, не изпитваше болезнена ревност; представяше си, че той е в леглото, в нейните прегръдки, което през последните месеци не беше се случвало. Тя му липсваше. Опита се да прогони умората от очите си, като ги разтъркваше с ръце, но тя не си отиваше. Опита се да зачеркне последните няколко месеца в паметта си, но те също не го напускаха. В състояние на крайно изтощение, той бе готов всеки момент да заплаче.