Подводни течения
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Болд и Матюс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Трайко Трайков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подводни течения». Краткое содержание книги:
Болд видя, че лицето й побеля, а тялото й омекна. Ландж нанесе първия си удар с някакъв вид много силен транквилант, който действа моментално. „Извади сега лигатурата — командваше мислено Болд, с револвер в ръка. — Сега сложи лигатурата около врата й!“ Болд понечи да тръгне напред, но навреме се овладя. Само насилието при влизането и нападението достатъчни ли са? Поколеба се за момент. Колко пъти си бе представял ритуала на убиеца? Колко пъти бе изгарял от желанието да се окаже на местопрестъплението и да го спре. Сега стоеше и чакаше това да стане.
Ландж извади ролката със залепващата лента от задния си джоб, отпусна Боби и тя падна на пода; откъсна парче лента от ролката.
Достатъчно!
Болд се втурна през вратата с насочен револвер в главата на Мило Ландж.
— Полиция. Не я докосвай, Ландж! — извика високо, достатъчно високо, за да го чуят през стените, освен по радиолинията.
Ландж изправи глава — не му се вярваше. Вратата се отвори с ритник; два изстрела проечаха в стаята.
— Полиция! — извикаха детективите.
— Много се извинявам, Ландж — каза Болд, размахвайки револвера, питайки се същевременно кой и какво контролираше в момента неговите мисли и действия. Никога не бе изпитвал такава силна омраза. Видимо не бе напълно подготвен за това. Искаше да убие престъпника. Изпитваше желание да убива.
— Христос обича всички нас! — каза Мило Ландж. Усмихна се и захвърли лентата.
50
— Сигурен ли си, че си готов за това? — попита го Дафи. — Изглеждаш страшно уморен. — Кафявите й очи изглеждаха червеникави и малко изцъклени, косата й беше прибрана назад.
— Изтощен съм наистина, но съм готов. Направих и списък на въпросите, които дискутирахме.
— Ти не се нуждаеш от никаква тренировка от моя страна. Ти си най-добрият по криминалните разпити в това управление. Каквото ние, останалите, научаваме в течение на години, ти го чувстваш инстинктивно. Какво става с обществения защитник?
— Този от полицейския департамент е вече тук. Казаха ми, че Ландж не иска да говори за Джъстин. Аз не приемам това.
— Негови правила, Лу. Знаеш това. Той не е длъжен да говори пред нас въобще.
— А защо се съгласи?
— Тук контролът е голям фактор, Лу. Като убива някого, той контролира другите, като се съгласява да говори, контролира нас.
— Какво животно! Не трябва ли да откажем да разговаряме, докато не каже къде да намерим Джъстин?
— Моето професионално мнение? Не. Той има нужда да говори с нас. Може и да промени намеренията си в хода на разговора и да ти каже, каквото искаш да знаеш. Поработи с него. Ти прочете неговото изявление. Използвай го. Благодари му дори за това. Ти си правил тези неща много по-често от нас. Нямаш нужда да ти казвам какво да правиш.
Шосвиц се показа в този момент и Болд веднага прекъсна разговора.
— Как е Боби? — попита Болд.
Шосвиц кимна.
— Ще се почувства съвсем добре. Транквилант за животни, това е всичко. Откраднал го е от ветеринарите. Казаха ми, че бил примесен с алкохол — почти невъзможен за откриване. Но тя скоро ще бъде добре.
— Ние продължаваме — каза Болд, като застана на вратата.
Дафи се усмихна насърчително. Шосвиц кимна с глава.
Тъмните очи на Ландж пронизаха Болд, щом детективът седна срещу него. Болд включи магнетофона и продиктува данните за време, място и действащи лица.
Той добре знаеше, че най-важното беше да установи непосредствена връзва с престъпника — да го убеди в своята искреност. Имаше опит от десетки подобни разпити. И все пак не бе имал случай като този, припомни си той. Точно сега, в този особен момент, този разпит му изглеждаше най-трудния от всички досегашни. Той каза:
— Предложихте да разговаряте с мен, защо?
— Помислих, че имате въпроси. — Гласът му беше на висок регистър. Говореше меко и безгрижно. — Мислех, че бихте искали да знаете някои неща.
— Да — съгласи се Болд. — Така е. Много добре съм запознат с това, което направихте до сега. Работим върху това от месец април. Успявахте да ни се изплъзнете доста дълго време. — Той преглътна и продължи. — Бяхте много предпазлив. Много точен.