Подводни течения
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Болд и Матюс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Трайко Трайков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подводни течения». Краткое содержание книги:
Огледа околността пред себе си много внимателно. Дъждът се просмукваше и мокреше вече раменете му. Краката му бяха мокри от коленете надолу. Започна да потръпва от студ. Оглеждаше къщите на групи и една по една. После свали погледа си и погледна към задния двор на сградата на покрива на която стоеше, и видя нещо интересно. Не беше кал, а ограда с верижни връзки между коловете, и покрай нея тясна пътечка прорязваше бурените.
Болд се забърза към капандурата, отново улучи същата локва, но този път намокри само левия си крак. Спусна се надолу и затвори капака над себе си, после по дървената стълба, докато се намери на пода. В бързането не бе забелязал треските по дрехите от капандурата и от дървената стълба. Мансардата миришеше странно след освежителния дъжд, на нещо като плесен и прах. Заслиза надолу, прескачайки шумно по две-три стъпала, за малко да събори надзирателя, който бе излязъл да разбере какъв бе този шум. Болд не му обърна никакво внимание — продължи да бърза по скърцащите стъпала. Оказа се отново под дъжда и тази влажна, почти наелектризирана миризма на свежест.
Като стигна до края на верижната ограда, се спря. Нямаше тук никаква кал. Пътечката минаваше през избуяли бурени. Той тръгна бавно, с поглед втренчен в пътеката. Въпреки липсата на кал, каквато би желал да види, видимо тази пътека не бе използвана твърде често. Без неговото орлово око, може би никога не би могъл да я забележи. Беше много тясна и следваше покрай оградата, която след малко завиваше наляво. Болд погледна напред за момент и видя, че оградата минаваше зад малка къща, след която оградата и пътеката спираха. Същото направи и той. Дъждът бе още по-силен сега и Болд почувства известно колебание. Водата се стичаше по плътно стиснатите му юмруци и падаше върху плевелите.
Болд не беше следотърсач. Нищо особено не знаеше за търсенето на следи. Но тръгна напред и скоро срещна безцветна ограда от колове. Той вървеше в едно пространство, където се срещаха задните дворове на съседните къщи и си мислеше, че много е вероятно някой да повика полицията на помощ. Нима Ландж е рискувал да бъде забелязан? — питаше се той. Погледна наоколо. Нямаше някакво осветление в задните дворове, а от лявата му страна се виждаше група храсти, на няколко фута зад оградата. Погледна към двете съседни къщи и се прехвърли през оградата, заставайки между нея и храстите. От скока почувства болка в коляното. Остана за малко наведен и нещо му подсказа, че това беше правилно — сигурно така е постъпвал и Мило Ландж, за да не бъде забелязан. После разбра, че това не беше някакво вътрешно чувство, а нещо извън него — миризмата на бензин. Погледна надолу — намираше се върху кална площ, на повърхността проблясваха многоцветни локвички с бензин. Сложи ръката си на земята и натисна силно, калта изскочи нагоре между пръстите му. Приведен се приближи към храстите, където многоцветните локвички образуваха диря. Източникът на тази диря видимо се намираше зад живия плет. Той наведе глава и си проправи път през гъстия плет. Ръкавите му се закачиха и се скъсаха при преминаването. Но той натисна по-силно и се провря през плета. Оказа се в замърсен разхвърлян заден двор. Веднага забеляза един двайсет и пет галонов варел пред себе си. Беше стар и ръждясал, но една дъска, прикрепена здраво към чембера, издаваше неговото предназначение: беше пълен догоре с дъждовна вода, с бензинови петна на повърхността, явно е използван като каца за тестване на извънбордов мотор за лодка. Върху почернялата от времето горна част на дъската ясно личаха местата, където е бил притяган моторът. Варелът, леко наклонен, разливаше отровата си в калта в тясното пространство между оградата и храстите. Болд се върна обратно пак през живия плет, връхната му дреха отново пострада при промъкването. Група следи в калта от обувки с подкосени краища — при пръстите и петите. Придвижи се по-нататък, следвайки живия плет до края.