Подводни течения
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Болд и Матюс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Трайко Трайков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подводни течения». Краткое содержание книги:
— Да, бях. Господ ми помагаше да го правя — каза гордо и предизвикателно.
— Искам да знаете колко високо — аз по-специално — ценим вашето съгласие да разговаряте с нас. — Той погледна към представителя на полицейския департамент. — Това може да бъде много полезно за двете страни. Мисля, че можем — вие и аз — да извлечем голяма полза от това.
— Доверие за доверие, нали? Да, доверие, на когото държим доверие. Искам да помогна, ако мога. — Ландж замълча, проучвайки Болд съсредоточено.
Защитникът, млад мъж с нов блейзър, се намеси:
— Ние бихме искали да се отбележи готовността на моя клиент за сътрудничество при прослушването в омнибуса и бихме очаквали съдът да покаже известна снизходителност във връзка с това.
Мило Ландж каза:
— Аз пък искам да ви науча каква е разликата между Божията работа и работата на неговите имитатори.
— Това би било добре за мен — каза Болд. — Наистина бих оценил това. Бих искал също да говорим за момчето.
Ландж отправи остър поглед първо към защитника, после към Болд.
— Момчето ли? — учуди се той.
— Джъстин Левит.
— Момче? Не зная нищо за никакво момче!
— За младия мъж.
— О! За младия мъж! — Ландж завъртя очите си така, че за момент Болд видя само бялото на окото, и тутакси стомахът го присви.
Защитникът скочи.
— Моят клиент сега няма да отговаря на въпроси, касаещи Джъстин Левит.
— Животът на едно момче е в опасност!
— Момче? — Мило Ландж отново се учуди и вдигна очи нагоре по същия начин. — Лошо момче! — каза той с почти женски глас. — Лошо момче! — Той постави дланта над очите си и започна да се озърта наляво-надясно.
— Това е извън границите, Лу! Вън от всякакви граници! — протестира защитникът. — В противен случай всичко свършва до тук!
— Вашето изявление — вашата заповед, господин Ландж — повдига много въпроси. Ще ги назова поред. Първо, заявихте, че сте инструктиран да „освободите“ тези жени…
— Бог е моят пастир! — каза Мило Ландж. Сега неговият глас беше съвсем различен от този, който бе използвал в апартамента на Боби Гейнис.
— И че инструкциите са дошли във форма на гласове…
— Неговият глас. Има само един глас. Не съм казал нищо за гласове. Един глас — гласът на Моя Господар!
— Член ли сте на църквата? Член на местната епархия, имам предвид?
Неговите тънки, безцветни устни оформиха широка усмивка.
— Принадлежите ли към местната епархия, господин Ландж?
— Аз принадлежа само на Бога и върша работата само на Моя Господар!
— „Освобождавате“ жени?
Ново кимане с глава.
— Да. Това е правилно.
— Жени, които бяха членове на „Видеомаркет“, където вие работите, както е заявено тук?
— Греховни жени. Аз служа на Него! Освобождавам жените от Дявола!
— Тук не е отбелязано, че поставяте жените под наблюдение, господин Ландж. Следите ги. Наблюдавахте ли тези жени преди „освобождението“?
— Трябваше да чакам, докато останат сами. Трябваше да съм сигурен, че са сами. Той бдеше над мен. Той ми помагаше да правя всичко коректно. Негова работа, нали знаете? Аз изпълнявах Неговата поръка.
— И така, следяхте ги?
— Да, следях ги.
— И как определяхте, че те са сами вкъщи? Как правехте това?
Отново усмивка.
— Той ми помагаше.
— Нуждая се от вашата помощ, господин Ландж. Мислех, че желаете да ми помогнете. Как правехте това?
— Лесно — каза той. — Ако тя се върне и никой не дойде при нея, значи все още е сама.
— Значи вие ги проследявахте?
Той кимна.
— И знаехте, че те са сами.
Той кимна с глава отново.
— Доверие за доверие. Това е Негова работа. Той ми казваше кога са сами. Той никога не греши. — Устните му отново се накъдриха.
— Правехте ли това през нощите, когато сте на работа?
Той вдигна рамене в почуда.
— Правех го, когато Той искаше.
— Но в някои от тези нощи вие трябваше да работите, нали? Бихте ли могли да ми изясните това?
— Няма много доставки след осем. Виждате ли? Имаше вечери, когато трябваше да седя и да чакам с часове. Никаква работа. Той ми помагаше да запълвам времето си. Вършех Негова работа.
Ландж поиска цигара. Защитникът погледна Болд и той му кимна с глава в знак на съгласие. Защитникът пъхна една цигара между устните на Ландж и после я запали. В момента, когато пламна запалената клечка кибрит, Болд си спомни за обгорените хартиени кибритени клечки, намерени под навеса зад къщата на Крой.