Подводни течения
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Болд и Матюс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Трайко Трайков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подводни течения». Краткое содержание книги:
Болд обърна главата си наляво и видя полуразрушена, полуизгорена, но все още стърчаща къщичка, забутана в ъгъла. Близо до нея, откъм страната на Болд, дървен гараж, скован от дълго престояли под влиянието на атмосферните условия дъски, подобен на колиба. Той забърза през високите, мокри от дъжда бурени, в посока на вратата и спря изведнъж.
Държейки с едната си ръка затворената врата, забеляза, че сравнително неотдавна е поставен катинар, може би само преди няколко месеца.
Лу Болд никога не бе считал, че притежава така нареченото „шесто чувство“ на следователя, за каквато способност претендираха много ченгета. Такова чувство изпитваше и сега, под проливния дъжд, мокър, зъзнещ, с лице към тази врата.
Той вярваше, че момчето е вътре. Почти знаеше това.
Но дали беше живо?
По-късно щеше да си даде сметка, че бе дошъл с твърде висок емоционален заряд. Знаеше, че емоциите нямаха място в една добра полицейска работа. Но добрата полицейска работа не беше сега приоритет за Болд. Джъстин Левит беше неговият приоритет. Момчето. Детето. Затова ритна вратата и влезе, без да чака никакви разрешения за обиск.
Клепета, стеги с пирони се избушиха от полуизгнилото дърво и вратата се отвори още при първото усилие. Вътре беше тъмно, покривът пропускаше вода, на няколко места имаше поставени полуръждясали тенекиени кутии.
Болд чувстваше как кръвта му бие в слепоочията и познатото кълбо в гърдите. Това бе владението на Ландж. Но ако следващата стая бе домът на Исус, то тук бе домът на Дявола. Подът бе покрит с остатъци от готови храни, както и сандъците и щайгите, използвани от Ландж като маса за хранене. Нямаше легло, а само един прояден от плъхове, зацапан с петна матрак в ъгъла. В долната част на матрака, откъм краката имаше няколко скупчени парчета от окървавени дрехи. Видът на тези парчета от облекло напомняха цветните фотоснимки на лицата на много от жертвите, съвсем пресни в съзнанието на Болд. Виещи от страх и болка жени, с изцъклени застинали очи и чорапи или носни кърпи, стегнати около вратовете им. Той почувства недостиг на въздух. Повдигане и гадене. Непоносимо зловоние. Липсващите парчета от техните дрехи! На масата близо до една „Бъргър Кинг“ чанта се виждаше окървавен назъбен кухненски нож. Друг нож лежеше сред боклуците на пода. Болд пристъпи напред и разтвори едно черно вълнено одеяло, провиснато като преградна стена.
Набутан в тъмния ъгъл, със здраво завързани ръце и крака, Джъстин Левит бе втренчил в него пълни с животински страх очи.
Момчето беше живо!
53
Болд се качи в линейката с Джъстин. Изпитваше дълбоко съжаление към жертвата: момчето бе останало без семейство, самотно с ужасяващите спомени за затвора; в ръцете на човека, който бе убил неговите родители. Момчето започна да плаче, когато Болд го развърза, и детективът прие това като добър знак. Джъстин бе обвил плътно ръцете си около шията на Болд и не му позволяваше да тръгне. Първоначално екипът на линейката се опита да отведе само момчето, без Болд, но той бързо ги убеди, че трябва да бъдат заедно. Сега двама от тях пътуваха отзад в линейката, Джъстин, изпънат върху носилката, се чувстваше притеснен от изискванията на закона, а Болд седеше отстрана, стискаше едната му ръка, а с другата си ръка галеше челото му. Джъстин хлипаше от време на време и с изключение на миризмата и мръсните петна по лицето, изглеждаше сравнително добре — поне физически.
Веднъж оказал се в приемната на „Бърза помощ“, той бе поет от една сестра; отказваше да напусне Болд в началото, но после се съгласи след насърчителните думи на детектива. Болд повика Дафи по телефона. След по-малко от двайсет минути двамата с нея седнаха в оранжевите фотьойли и мълчаливо зачакаха сведения за момчето.
Времето се проточи бавно и мъчително. В такъв неудобен за утешения момент Дафи се пресегна и хвана ръката на Болд. Тя имаше меки ръце, но студени, може би от изпитвания страх за момчето. Болд върна ръката й на скута, където беше. В този момент дойде първото съобщение. Дафи първо изтръпна, после се усмихна и с жалостив глас каза:
— Всичко е наред, Лу. Аз разбирам.
Чакаха още около двайсет минути, докато най-после дойде един съвсем млад доктор, за да ги консултира. Дафи се представи професионално и двамата с доктора зачаткаха на такъв психиатричен жаргон, че Болд бе принуден да ги прекъсне.