Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
следеше. - Кажи ми какво гледам!
- Тъндърбей отляво - каза Питър, посочвайки на северозапад към далечна мъглива
панделка от пурпурни планини. - От тук, където сме сега, на Нефритения хребет, остров
Амигдалоид е най-далечният бариерен остров, онзи много дългият и тънък на север. Това голямо
петно отдясно - с периферното си зрение Крис видя ръката, която сочеше - е западният край на
Петопръстия залив. Пренасял съм лодката чак дотам. Истински убиец. Носех само каяк и
раница. Представяй си кану. Раменете ме боляха с дни.
- Звучи ужасно.
- Ето защо има нужда от медицинско вино. Но наистина е... рай.
- He - каза Крис, леко замаян от виното. - Това е Мичиган.
- Умник. Можех да вървя по целия хребет, всичките шейсет и пет километра от единия
край на остров Роял до другия, да не бързам, да проточа разходката колкото искам, и пак да не
видя нито един човек, нито да чуя друго освен птици и жаби. През пролетта има повече
пеперуди, отколкото можеш да си представиш. Няколко пъти дори чух вълци.
- Не беше ли самотен?
- Тогава ли? Не. Може би защото не беше завинаги. Винаги се връщахме към живота си.
- Ами сега? - Провесил бутилката между пръстите си, Крис завъртя виното, после пое
още една глътка. „Грейпфрут и ябълки, и... ванилия?“ Не, това не беше правилно.
- Дали съм самотен ли? - Питър въздъхна дълбоко и Крис усети ръката на приятеля му да
стиска дясното му рамо. - Малко. Свиква се. Това е моето място, Крис. Не мога да замина или да
бъда някъде другаде. Но ти можеш. - Кратка тишина. - Ще го направиш ли?
- Не знам. - Той глътна вино. - Не съм сигурен.
- Не си ли? - Когато Крис не отговори, Питър отново стисна рамото му. - Хей! Говори с
мен! Какво става? Това не е заради Алекс, нали?
- О... не, не в това е проблемът. Не става дума за някакъв глупав любовен триъгълник като
в книгите или нещо подобно. Тя трябваше да се справи с достатъчно неща. Тревожи ме, че вдига
палатката си далеч от нас. Прави го, откакто стигнахме в Уакамау.
- Може би защото тя започна тази разходка сама преди много време. Освен това едва не
умря. Ти знаеш какво е.
Вярно беше. Благодарение на Том и това, което всеки войник знаеше, за да спаси живота на
другаря си или своя собствен. Иначе Алекс нямаше да преживее ездата до Кинкейд. Крис
помнеше съскането на излизащия въздух, когато Том заби венозната игла високо между две
десни ребра, за да ѝ помогне да диша. Помнеше също как той полагаше толкова усилия, за да
даде шанс и на Питър. Хубавото при Алекс беше, че куршумът беше минал достатъчно ниско, за
да пропусне големите артерии, и достатъчно високо, за да не отнесе черния дроб. Но все още
оставаха колапсът на белия дроб, изтощените мускули и тъкани и двете смазани ребра. Кинкейд
използва много добре онази бойна раница. Някой - Ели, Том или Крис - седеше до Алекс по
време на цялото пътуване до новото място, на което се беше устроил Исак. Когато тя се надигна, Том прекара часове да я кара да ходи, дори когато тя не искаше, изнасяйки я навън, и изобщо
кръжеше над нея като ястреб.
После Алекс се беше справила, да кажем, добре. Това, че преди седмица Крис, Ели, Том и тя
се бяха отделили от Джейдън, Грег, Пру, Сара и останалите деца (тези от Рул и другите - на Том), изглежда, докосна някаква струна у Алекс. А когато минаха покрай разрушената кабина на
рейнджърите и още повече, когато видяха останките от колата ѝ, които още стояха на онзи
паркинг, на Крис му се стори, че Алекс се оттегля още пo-навътре в себе си.
- С Том просто искаме да ѝ дадем пространство да обмисли положението - каза Крис. -
Не можем да я накараме да иска да бъде с нас, въпреки че за Ели е тежко. Не сме ѝ казали
всичко, а и тя няма да разбере.
- А ти?
- Малко. Алекс е... тя не е изцяло тук. Можеш да видиш отдалечеността в очите ѝ. -
Понякога той се чудеше дали тя не вижда единствено спомени. Като се вземеше предвид какво
живееше в главата ѝ, винаги имаше и друга възможност, твърде тревожна, за да иска да мисли за
нея по-дълго. - Том прекарва всяка вечер с нея. Тя ще говори с него. Той разбира много по-добре, отколкото аз някога бих могъл. - Болката беше слаба, но все пак го жилна. Държеше на всяка
дума, която беше казал на Том в затвора на Рул. Том и Алекс бяха просто... точно един за друг. -
Том казва, че Алекс сякаш се е върнала от дълга война. В това има смисъл. Тя беше с
Променените месеии наред. И наистина беше загрижена за Саймън.