Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
- С-с-студено ми е. - Питър дишаше тежко. Имаше толкова много кръв, че Крис усещаше
вкуса на желязо в устата си. Главата на Питър се олюля. - Т-толкова ми е студено... К-Крис, с-
съжалявам, т-толкова съжалявам, оп-п-питах се...
- Ш-шт! Добре се справи - каза Крис треперливо, от гърлото му извираха хлипове. - Ще се
оправиш. Държа те, Питър. - Приятелят му трепереше, опитваше се да си поеме дъх. „Ще те
спася. Ще спася и двама ни.“ Крис обви ръце около него, пое тежестта му и го задържа здраво. -
Няма да те оставя да паднеш, Питър. Държа те, държа те, няма да паднеш.
- Добре, Грег, скачай на коня си, хайде! - Том сграбчи юздите на коня от Крис и се обърна
да извика: - Алекс, ти ще яздиш с мен... - Той спря и на лицето му разцъфна внезапна паника. -
Алекс! Къде е Алекс?
- Какво? - Объркан, Крис хвърли поглед надолу, където бе стояла тя, после нагоре към
кметството. Забеляза я, видя червената коса, докато тя и кучето се промъкваха покрай
Променени и биещи се мъже и се хвърлиха към стълбите и към едно тяло. - Там! - извика той.
- Алекс, не! - Ужасен, Том вече се беше устремил към нея, размахал пистолета като тояга, опитвайки се да си проправи път. - Алекс, няма време... по-малко от деветдесет секунди. Какво
правиш, какво правиш?
Но тя продължи и не се запъна, а в последната секунда преди изстрела Крис разбра защо.
Положен като жертвоприношение, дядо му се беше сгърчил върху стъпалата. Крис успя да го
познае единствено защото Йегър беше плешив. Лицето му беше разкъсано, но главата още
стоеше на мястото си. Останалото беше купчина отпуснати крайници, кръв и разкъсана плът.
До тялото на Иегър се беше свило момче - окьрвавено и натъртено. Несигурно и явно
ужасено, едно много бременно момиче се въртеше наблизо. Когато Алекс извика, само момчето
погледна.
„Боже мой!“ Изненадата беше като светкавица, разкъсваща мозъка му. В един миг двигателят
на времето зацепи, подскочи в релсите си и просто спря.
- Крис? - започна Грег очевидно объркан. - Кой...
- Вълк, моля те! - все още чуваше виковете ѝ над глъчката. - Трябва да се махнеш, трябва
да тръгваш, Вълк! Трябва да бягаш, трябва да...
И в този ужасен момент всички видяха това, което Алекс не можеше. Едно чудовище се
изправи внезапно - развалина от плът и кост - буквално голо, облечено само в дрипи и с реки от
кръв, шурнали от разрези, рани и ухапвания. Дълъг парцал висеше от скалпа му като отпуснато
знаме от кафява кожа и сива коса. Розовият череп се показваше гол от челото до темето, сякаш
това чудовище отделяше кожата си, за да се роди.
- ТИ! - И гласът му беше единственото, по което Крис разбра, че това нещо някога е било
жена. Ръката ѝ, от която капеше кръв и блещукаше кост, замахна към Алекс, хромът на огромен
револвер примигна на светлината на новия ден. - ТИ!
- МЕЛИ, НЕ! - изкрещя Том, вадейки пистолета си в същия миг, в който Крис извика:
- Алекс, Алекс, внимавай! Внимавай! Вни...
Тя мислеше, че това е най-странното чувство. Сякаш се будеше от мрачния хаос на дълъг
трескав сън, умът ѝ гореше ярък и чист, тя се завръщаше към себе си не в прегръдките на
родителите си, а в заслона на ръцете на Том.
И ето ги тук, борещи се за всяка оставаща секунда насред края на света, а не беше останало
време в тази растяща градина от мъртъвци. Но на земята нямаше друго място, където тя искаше
да бъде, освен с Том, Крис и нейните хора, които чакаха, за да я приветстват обратно, да я
отведат.
Макар че чудовището все още търсеше нещо. Тя усети как то се пресяга, защото тя искаше
Вълка да избяга и да бъде в безопасност. И когато забеляза Вълка с Йегър, можеше да мисли
само за това, че той трябваше да се махне и да направи последния скок далеч от Рул към
бъдещето. Може би беше грешно да чувства това към момче, което беше наполовина чудовище,
но какво пък, по дяволите?
- Вълк! - Тя сграбчи ръката му като обезумяла. Държеше под око Пени, но момичето
изглеждаше само вкаменено, което беше добре, защото имаха достатъчно проблеми. - Трябва да
тръгваш, трябва да се махаш.
Вълка плачеше. Големи сълзи прогаряха рубинени следи през кръвта. За секунда тя разбра
какво изпитва той. За това не ѝ трябваше чудовище. Това беше момче, което току-що беше
загубило не само Йегър, но и Питър. За него не беше останал дом, нито място, където да отиде.
Сякаш гледаше себе си на погребението на родителите си. Или в деня, в който ѝ поставиха