Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
БУМ. Заловен между сградите и отразен в камъка, звукът беше чудовищен. Крис усети как
въздухът профучава край него със зверско „фъш“. Прозорците на къщите на тази улица внезапно
се разбиха, когато ударната вълна премина и се опита да го измъкне от седлото. Земята
потрепери толкова силно, че той усети тръпката в гръбнака си, видя я в падащия остатъчен сняг, изтръскан от покривите.
Дишайки тежко, Крис обърна поглед назад. Невъзможно ярки, невъзможно блестящи буци
кървава светлина изригнаха от разбитите прозорци на кметството като пламтящ дъх, издишан от
много усти на чудовища, надигащи се от дълбините. Той усети помитащата гореща вълна и
затихващите, идващи след нея. Цялото кметство не просто се срина, а се взриви в градушка от
камък и стомана и в бушуващи огнени кълба, които се пръскаха в оранжево-червени вълни през
Променени и цвилещи коне, и през всяка жива душа на онзи площад. Светлината беше толкова
ярка, че всичко хвърляше дълги бягащи сенки. Очите му извикаха от болка, сякаш се беше опитал
да се взре в сърцето на слънцето. Ако имаше писъци и викове, той не можеше да ги чуе.
Но усети как Питър се върти в ръцете му и долови стоновете му.
Върху тях като дъжд падаха камък и горящо дърво. Изтръгнати клони от дървета се забиваха
като пламтящи копия. И имаше парчета от тела - крака и ръце, обгорени, почернели черепи.
Бутове от коне и остатъци от кости, и още плът, твърде обгорена, за да може дори да се
предположи откъде е или от какво е. На пряка и половина напред една конска глава с пламнала
грива прелетя в горяща дъга, за да се забие в покрива на някаква къща.
- Крис! - беше Том.
Все още замаян, Крис се обърна и видя него и Грег с онзи огромен вълчак да чакат в края на
пътя, който щеше да ги отведе до болницата и извън Рул.
Когато ги настигна, Крис каза глупавато:
- Беше толкова... толкова голямо.
- Знам - каза Том. В ръцете му Алекс пое дъх. Той я притисна към себе си, завъртя коня и
се насочи на север. - Остави, Крис! - рече. - Не гледай назад!
ДЪЛГАТА РАЗХОДКА
Изглежда, беше ранно лято, въпреки че той не можеше да е напълно сигурен. Крис седеше с
кръстосани крака на плоска изпъстрена със зелени петна базалтова плоча под лъчите на
слънцето. Денят беше безоблачен, небето бе замъглено в бяло там, където се срещаше с индигото
на езерото, и малко по-тъмно, с цвят на протъркани дънки, точно над главата му. Северният
ветрец с аромат на студено желязо и на смърч разроши косата му. Понесено от долината на около
триста метра надолу, дойде самотното крякане на дървесна жаба. Право на север, край далечния
бряг, той преброи поне пет тънки и скалисти обрасли с дървета резени и по-голямо зелено
петно, разстлано над водата като протегната ръка.
Измъкна острието на джобното си ножче, отряза парче сирене, откъсна комат от ронлива
франзела и постави резена отгоре. Задържа храната под носа си, вдиша масления аромат на
топъл чедър и прясно изпечен хляб, после отхапа. И изстена.
Точно зад дясното му рамо дойде нисък смях.
- Добро е, нали? - каза Питър.
- Боже мой! - измънка той през хляб и сирене. - Трябва да се науча как да го правя.
Смехът на Питър беше лек като въздишка.
16
- Е, първо трябва да имаш няколко крави. О, и малко брашно. Мая. Захар. Химозин 1 и...
- Човек може да си помечтае. - Той откъсна още хляб. - Не бъди такъв досадник!
- Аз? Никога! - Бълбукане, после преглъщането на Питър и доволна въздишка. - Искаш
ли?
- Боже! - Той се престори, че мисли. - Не знам... Не съм пълнолетен.
- Като надлежно назначен служител на реда и твой водач, настоявам. Обещай да не падаш
от хребета и никой няма да разбере - каза Питър. - Освен това старите правила не са приложими
вече, особено тук.
- Е, щом поставяш въпроса по този начин. - Крис пое бутилката, която Питър подаде през
рамото му. Тя беше запотена от студ. Когато допря гърлото ѝ до устата си, това, което потече по
езика му, беше свежо и студено, миришеше малко... на грейпфрут? Затворил очи, той отпи, съсредоточен върху вкуса на виното.
Замисли се: „Трябва да запомня това, всичко, всяка секунда. Може никога да не се появи
отново“.
- Е? - Можеше да усети как топлината вече се разлива към главата му и помисли, че
трябва много да внимава по пътя надолу. Ако това беше проблем тук. Ако Питър изобщо