Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— Но тя би могла да разкрие картелите, които имат отношение към убийствата — изтъкна Анабел. — И да се превърне в опасен свидетел срещу тях.
— Фрийдман е изключително умна жена и без съмнение е отчела тази възможност — кимна Стоун. — Което е още една причина да действа предпазливо. Но това е само едната страна на уравнението.
— В смисъл, че другата страна са ченгетата, които едва ли ще се откажат да я преследват?
— Именно. Обзалагам се, че вече знае какво планираме.
Анабел събра нещата си, готова да си тръгне.
— Какво ще правим, ако Алекс не успее да прескочи трапа, Оливър? — тихо попита тя и очите й отново се напълниха със сълзи.
Стоун протегна ръце и я взе в прегръдките си. Анабел Конрой — може би най-голямата измамница на своето поколение, но жена с изключително чувство за лоялност — безпомощно се разрида на рамото му.
Стоун изчака известно време, после тихо промълви:
— Без него ще ни бъде изключително трудно, Анабел. Ние с теб най-добре го знаем.
Анабел мрачно поклати глава и си тръгна. Стоун изчака колата й да потегли и се прибра в къщичката.
След известно време извади телефона си и набра номера на човек, с когото се познаваше отскоро, но помежду им вече се беше установила изключително здрава връзка.
Насреща вдигнаха.
— Обажда се Оливър Стоун.
Отговорът беше типичен за Джо Нокс.
— Вече започвах да се питам кога най-сетне ще ми се обадиш за цялата тая бъркотия. След един час съм при теб.
90
Макар и петдесетгодишен, Джо Нокс беше запазил фигурата си на защитник, какъвто навремето беше в колежанския отбор по американски футбол. Двамата със Стоун бяха лежали заедно в затвор със строг режим, хвърлени там без съд и присъда. Нокс беше получил задачата да открие и залови Стоун от човек с високи позиции в ЦРУ, който впоследствие се оказа престъпник. Оцелявайки в жестоките условия на затвора единствено благодарение на взаимното си доверие, двамата постепенно станаха близки приятели.
— Следя отблизо всичко — заяви Нокс, след като се настаниха един срещу друг в малката къщичка на Стоун. — Както от пресата, така и по други, не толкова официални канали в Управлението. — Преди време, още докато бяха в затвора, Алекс Форд беше помогнал на дъщеря му да го издири и Нокс никога нямаше да забрави това. От изражението му личеше, че е готов на всичко, за да залови мръсниците, които бяха довели Алекс до това състояние.
— В такъв случай да не губим време — подкани го Стоун. — Искам да знам кой от мексиканските наркокартели е превел наскоро голяма сума пари в карибска банка, а после е анулирал изплащането на петстотин милиона долара.
— Лоша работа, Оливър — въздъхна Нокс.
— Карлос Монтоя?
Приятелят му кимна.
— Руснаците са изклали семейството му. Майка му, жена му и трите му деца. Открили са ги захвърлени в някаква канавка. Войната е безпощадна. В момента базата на Монтоя се намира в покрайнините на Мексико Сити. Бизнесът му е деветдесет процента ликвидиран, но той все още разполага с достатъчно средства, за да стигне до всяка точка на света.
— За нас това е добре. Фрийдман е принудена да действа крайно предпазливо, което ще забави плановете й да изчезне.
Нокс се замисли за момент.
— Тя има и друг проблем — промълви той.
— Трябва й закрила.
— Вярно, но няма да я получи от латиноамериканците. Никой не би дръзнал да я подкрепи срещу Монтоя. Американските гангстери също ще се държат настрана от нея, защото не искат да се забъркват в опит за убийство на президента. Присъдите са максимални, а копоите на ФБР — цяла армия. Тя би могла да потърси помощ от руснаци. На тях изобщо не им пука кой им плаща. Другият вариант е да се свърже с определени групировки в Далечния изток.
— Което означава, че трябва да открием поне половин дузина такива хора, влезли напоследък в страната — отбеляза Стоун. — Ти можеш ли да направиш нещо в тази посока?
— Мога дори и в лош ден като този — увери го Нокс, сведе поглед към ръцете си и добави: — Какви са шансовете на Алекс?
— Не особено големи — въздъхна Стоун.
— Той е прекрасен човек и страхотен професионалист.
— Такъв е.
— Неведнъж ни е спасявал.
— Което означава, че трябва да свършим всичко както трябва. Заради него.