Земя на славата [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #3
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-649-1
- Переводчик: Боряна Йотова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Земя на славата [bg]». Краткое содержание книги:
Сервилия пристъпи към него по дървения под, без да проговаря. И преди той да успее да реагира, притисна дланта си до гърдите му да почувства биенето на сърцето му под плата.
— Да, все още е топло. Бях започнала да се съмнявам — каза нежно. В тона й имаше близост, която го притесни, и той някак си не можа да прояви гнева си, както възнамеряваше. Можеше да усети къде точно е била ръката й, сякаш беше оставила видим белег след докосването. Сервилия го погледна в очите. Стоеше съвсем близо до него и Юлий внезапно осъзна колко се е стъмнило.
— Брут ще се чуди къде си — каза той.
— Да, той е много грижовен — отвърна тя. Обърна се да тръгне и Юлий почти посегна да я спре; гледаше притеснено как прекосява дългата стая.
— Не мислех… че имаш нужда от много грижи — промърмори той. Нямаше намерение тя да го чува, но видя усмивката й, преди тя да затвори вратата. Остана сам и мислите му се завъртяха хаотично. Издиша бавно и поклати глава, развеселен от собствената си реакция. Почувства се така, сякаш някой го следи, но усещането не беше неприятно. Умората му сякаш изчезна и му хрумна, че все пак би могъл да се присъедини към другите за вечеря.
Вратата отново се отвори и Юлий вдигна поглед и пак я видя на прага.
— Ще пояздиш ли утре с мен? — попита тя. — Октавиан каза, че познаваш района не по-лошо от останалите.
Той кимна бавно, неспособен да си спомни какви точно срещи е планирал за следващия ден. Не го беше грижа всъщност. От колко време не си беше вземал почивен ден?
— Добре, Сервилия. Утре сутринта.
Тя се усмихна, без да каже нищо, излезе и безшумно затвори вратата. Юлий изчака за момент, заслушан в леките й стъпки надолу по стълбите, и се отпусна. Изненада се, когато осъзна, че очаква утрото.
Когато светлината помръкна, пещта превърна работилницата в обител на огъня и сянката. Единствената светлина идваше от огнището и блясъкът му озаряваше римските ковачи, които нетърпеливо чакаха да им покажат тайните на твърдото желязо. Юлий беше платил цяло състояние в злато, та испанският майстор да ги обучи. Това не беше нещо, което можеше да бъде дадено за минута или дори за ден. За да ги отчае още повече, Кавало ги беше превел през целия процес, стъпка по стъпка. Отначало те отказваха да се отнасят с тях като с чираци. После обаче най-опитният забеляза, че испанецът е абсолютно точен във всеки етап от умението си, и се заслуша. По негово нареждане първите четири дни сякоха кипарис и елша и тъпкаха пъновете под глината в дупка, огромна колкото цяла къща. Докато дървото се овъгляваше, майсторът им показа пещта за руда и ги посъветва да измият грубите буци, преди да ги смесят с въглищата, които ще ги изгорят.
Всички бяха мъже, които обичаха занаята си, и в края на петия ден бяха изпълнени с напрегнато очакване. Кавало изля разтопеното желязо в пръстените форми и после обърна тежките парчета метал върху работната маса, за да могат да ги разгледат.
— Елшата гори при по-ниска температура от повечето дървета и забавя промените. Металът става толкова по-здрав, колкото повече руда поема, но това е само част от майсторлъка — каза той и хвърли едно от парчетата в яркожълтата жарава. Там едва имаше място да се загреят две парчета едновременно, така че римляните се скупчиха около второто — повтаряха всяко действие и всяко указание, което им даваше испанецът. Претъпканата работилница не можеше да побере всички, затова трябваше да влизат на смени и да излизат навън на освежаващия нощен въздух. Само Рений остана през цялото време като наблюдател — потта го заслепяваше, но той старателно отбелязваше всеки етап от процеса.
Той също беше впечатлен. Въпреки че през целия си съзнателен живот бе използвал мечове, никога не бе гледал как се правят. Сега оцени уменията на навъсените мъже, които превръщаха буците руда в блестящи остриета.
Кавало изкова металния къс във формата на меч, като го загряваше отново и отново, докато острието не заприлича на черен лист, покрит с нечистотии. Част от уменията идваха от преценката на температурата по цвета на метала при изваждането му от огнището. Всеки път, когато мечът беше с правилната температура, Кавало го вдигаше, за да могат да видят оттенъка на жълтото, преди да потъмнее, а после издължаваше с удари мекия метал; пот се стичаше по него, падаше на едри капки и се изпаряваше от топлината.