Земя на славата [bg]

Когато светлината помръкна, пещта превърна работилницата в обител на огъня и сянката. Единствената светлина идваше от огнището и блясъкът му озаряваше римските ковачи, които нетърпеливо чакаха да им покажат тайните на твърдото желязо. Юлий беше платил цяло състояние в злато, та испанският майстор да ги обучи. Това не беше нещо, което можеше да бъде дадено за минута или дори за ден. За да ги отчае още повече, Кавало ги беше превел през целия процес, стъпка по стъпка. Отначало те отказваха да се отнасят с тях като с чираци. После обаче най-опитният забеляза, че испанецът е абсолютно точен във всеки етап от умението си, и се заслуша. По негово нареждане първите четири дни сякоха кипарис и елша и тъпкаха пъновете под глината в дупка, огромна колкото цяла къща. Докато дървото се овъгляваше, майсторът им показа пещта за руда и ги посъветва да измият грубите буци, преди да ги смесят с въглищата, които ще ги изгорят.

Всички бяха мъже, които обичаха занаята си, и в края на петия ден бяха изпълнени с напрегнато очакване. Кавало изля разтопеното желязо в пръстените форми и после обърна тежките парчета метал върху работната маса, за да могат да ги разгледат.

— Елшата гори при по-ниска температура от повечето дървета и забавя промените. Металът става толкова по-здрав, колкото повече руда поема, но това е само част от майсторлъка — каза той и хвърли едно от парчетата в яркожълтата жарава. Там едва имаше място да се загреят две парчета едновременно, така че римляните се скупчиха около второто — повтаряха всяко действие и всяко указание, което им даваше испанецът. Претъпканата работилница не можеше да побере всички, затова трябваше да влизат на смени и да излизат навън на освежаващия нощен въздух. Само Рений остана през цялото време като наблюдател — потта го заслепяваше, но той старателно отбелязваше всеки етап от процеса.

Той също беше впечатлен. Въпреки че през целия си съзнателен живот бе използвал мечове, никога не бе гледал как се правят. Сега оцени уменията на навъсените мъже, които превръщаха буците руда в блестящи остриета.

Кавало изкова металния къс във формата на меч, като го загряваше отново и отново, докато острието не заприлича на черен лист, покрит с нечистотии. Част от уменията идваха от преценката на температурата по цвета на метала при изваждането му от огнището. Всеки път, когато мечът беше с правилната температура, Кавало го вдигаше, за да могат да видят оттенъка на жълтото, преди да потъмнее, а после издължаваше с удари мекия метал; пот се стичаше по него, падаше на едри капки и се изпаряваше от топлината.