Земя на славата [bg]

— А сега отново в пещта. Това е най-важният етап. Ако сега не прецените правилно цвета, мечът ще стане крехък и безполезен. Трябва да запомните оттенъка, иначе всичко, на което ви учих, ще е загубено. За мен това е цветът на еднодневна кръв, но вие трябва да намерите свой начин как да го запомните.

Вторият меч беше готов и той повтори изчукването в коритото — отново във всички посоки се разхвърчаха искри. Сега вече им беше пределно ясно защо са с кожени престилки. Един римлянин изръмжа от болка, когато едно горещо късче падна върху ръката му, и го изтръска.

Още четири пъти загряваха мечовете и ги пъхаха в жаравата, преди Кавало да кимне. Всички бяха мокри от пот и почти заслепени от влагата в ковачницата. Само остриетата разсичаха парата и край тях въздухът ярко трептеше от температурата им.

Планините навън се обагриха от зората, но никой сякаш не виждаше светлината. Бяха гледали пещта толкова дълго, че накъдето и да се обърнеха, им се струваше тъмно.

Синовете на Кавало покриха коритото и го избутаха до стената. Докато римляните си поемаха дъх и попиваха потта от лицата си, Кавало затвори пещта, извади духалата от дупките за въздух и ги окачи на куките, за да са готови за следващия път. Жегата все още беше непоносима, но когато той се обърна към мъжете, излъчваше усещането, че вървят към приключване. Във всяка ръка държеше по едно черно острие, стиснал тесните задни краища, където щяха да се направят дръжките.

Остриетата изглеждаха матови и груби. Макар че ги беше изковал на око, бяха еднакви на дължина и широчина и когато се охладиха достатъчно, за да могат да се пипат, римляните забелязаха, че тежат еднакво. Всички кимаха одобрително на майсторлъка му и вече не се ядосваха за времето, което бяха прекарали далече от своите работилници. Всеки осъзнаваше, че е получил нещо стойностно, и всички се усмихваха като деца, докато оглеждаха новоизкованите оръжия.

Рений също взе мечовете, макар да нямаше опита да прецени баланса им без дръжка. Но пък бяха извадени от земята на Испания. Той прокара пръст по грубия метал. Надяваше се, че ще може да предаде на Юлий величието на този момент.

— Въглищата им дават твърда обвивка над нежната сърцевина. Тези мечове няма да се нащърбят в битка, освен ако не сте оставили шупли вътре или пък ако не сте ги закалявали при неподходящ цвят. Нека ви покажа — каза Кавало с изпълнен с гордост глас. Взе мечовете и направи знак на всички да се отдръпнат. После удари силно поред и двата в ръба на наковалнята. Звукът беше дълбок като от утринна камбана. Мечовете останаха непокътнати и той бавно и удовлетворено пое дъх.

— Тези мечове ще убиват хора. Ще превърнат смъртта в изкуство. — Говореше замечтано и всички го разбираха. — Започва нов ден, приятели. Вашите въглища ще са готови към полунощ и вие ще се върнете в своите работилници, за да направите такива мечове. Бих искал да видя работата на всеки от вас, да кажем, след… три дни. Оставете ги без дръжки — ще ги изработим заедно. Сега отивам да спя.