Земя на славата [bg]

Отново тръсна глава, за да се освободи от тези мисли, раздразнен от слабостта си. Това беше първата жена, която седеше на масата им от месеци, и той беше реагирал дори по-объркано от Октавиан — надяваше се все пак, че мислите му не са толкова лесно разгадаеми. Ако го бяха усетили, Брут щеше да го скъса от подигравки. С ужас си представи веселите закачки и решително остави чашата си настрана. Независимо от всичко, Сервилия едва ли щеше да демонстрира интерес към приятел на сина си. Дори самата мисъл за това беше нелепа.

Октавиан се пресегна през масата, за да предложи на Сервилия последните хапки от билковото ястие. Младият римлянин беше развил силата и уменията си под обучението на Домиций и Брут и вече сигурно не би се страхувал от градските чираци както някога. Цъфтеше сред компанията на грубите войници от Десети и дори имитираше походката на Брут за негово забавление. Изглеждаше толкова млад, че на Юлий му се струваше странна мисълта, че самият той се бе оженил само година по-възрастен от него.

— Тази сутрин научих нова маневра, господарю — гордо каза младежът.

Юлий му се усмихна.

— Ще трябва да ми я покажеш. — И разроши косата му.

При тази проява на нежност лицето на Октавиан засия.

— Ще се упражняваш ли утре с нас? — попита той, вече готов за разочарование от отрицателен отговор.

Юлий поклати глава.

— Трябва да отида за няколко дни до златните мини с Рений. Може би като се върна.

Младежът се опита да изглежда доволен, но всички можеха да забележат, че възприе думите като категоричен отказ. Юлий беше склонен да промени намерението си, но мрачното настроение, което го разяждаше, се промъкна отново в мислите му. Никой тук не разбираше смисъла на неговата работа. Всички бяха леконравни като деца, а безгрижието беше лукс, който той вече не можеше да си позволи. Забравил решението си от преди малко, Юлий вдигна чашата си и я пресуши.

Брут забеляза мрачното настроение, обхванало приятеля му, и се опита да измисли нещо, което да го разсее.

— Испанските ковачи на мечове утре ще започнат работа с нашите хора от легиона. Не може ли да отложиш пътуването, за да видиш за какво си платил?

Юлий го изгледа свирепо и всички се почувстваха неудобно.

— Не, приготовленията вече са направени — каза той и отново напълни чашата си. Тихо изруга, когато разля вино на масата. Намръщи се към ръцете си. Дали не трепереха? Не можеше да прецени. Когато почти затихналият разговор се възобнови, заоглежда всички поред — търсеше намек, че са забелязали слабостта му. Само Кабера отвърна на погледа му: очите на стареца бяха изпълнени с нежност. Юлий пресуши чашата, внезапно ядосан на всички.

Сервилия потопи пръстите си в купичка с вода и деликатно избърса устата си. Жестът привлече вниманието на Юлий, но тя се направи, че не е забелязала.