Земя на славата [bg]

Юлий беше отпратил и последния просител преди час и сега стоеше сам пред прозореца и гледаше към хълмовете. Беше подписал заповед за набиране на още хиляда души за разработването на мините и гарантира компенсации на трима мъже, в чиито земи бяха навлезли новите сгради на брега. Колко още срещи беше провел? Десет? Ръката го болеше от писмата, които беше написал, и той я разтри леко. Последният му писар се беше уволнил преди месец и той чувстваше остро липсата му. Бронята му висеше на дървената стойка до писалището. Вечерният въздух носеше прохлада през пропитата с пот долна туника. Прозя се и разтърка лицето си. Стъмваше се, а Октавиан и Сервилия още бяха някъде навън. Чудеше се дали тя е в състояние да забави момчето само за да го накара да се притеснява за тях, или пък им се е случило нещо. Да не би някой от конете да бе пострадал и да се налагаше да вървят пеша до крепостта?

Тихо изсумтя. Ако беше това, щеше да им е за урок. Извън пътя земята беше неравна и дива и всеки кон лесно можеше да счупи крак, особено във вечерния здрач, когато ямите и дупките на животните са скрити в сенките.

Беше глупаво да се притеснява. На два пъти загуби търпение и се отдалечи от прозореца, но въпреки че обмисляше задачите за следващия ден, откри, че отново се приближава и поглежда към хълмовете. Търсеше ги с очи. „Далече от вечерния ветрец стаята е задушна“, каза си той, но беше прекалено напрегнат, за да повярва на собствените си успокоения.

Когато залезът вече се бе превърнал само в червена чертица над планините, чу чаткането на копитата в двора. Бързо се отдръпна от прозореца, за да не го видят. Каква беше тази жена, че му причиняваше толкова неудобства? Прецени колко време ще им отнеме да изчеткат и напоят конете си, преди да влязат. Дали щяха да дойдат на вечеря? Беше гладен, но нямаше желание да забавлява гости. Щеше да нареди да му донесат храна в стаята и…

Тихо почукване на вратата прекъсна мислите му и го стресна. По някакъв начин знаеше, че е тя, още преди да извика: „Влез“.

Сервилия отвори вратата и пристъпи в стаята. Косата й беше разпиляна от ездата, по страните й имаше линии там, където се беше докосвала с мръсни ръце. Миришеше на слама и коне и той усети, че присъствието й изостря сетивата му. Видя, че все още е ядосана, и се опита да събере воля да й откаже онова, което бе дошла да поиска, каквото и да беше то. Дори това, че влезе без покана, вече беше прекалено. Какво правеше пазачът долу? Да не би да спеше? Юлий се зарече да провери какво се е случило, след като приключи с нея.