![Земя на славата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/5/zemya-na-slavata-bg-download.jpg)
Земя на славата [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #3
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-649-1
- Переводчик: Боряна Йотова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Земя на славата [bg]». Краткое содержание книги:
— Беше ми изключително приятно, но пътуването беше изморително — каза тя и се усмихна на всички. — Ще стана рано, за да те погледам как се упражняваш, Октавиан, ако нямаш нищо против?
— Разбира се, ела да погледаш — каза Брут. — Ще наредя да ти приготвят колесница. В сравнение с някои места това е луксозен лагер. Ще ти хареса.
— Намери ми добър кон и не ми трябва колесница — отвърна майка му и забеляза проблясъка в очите на Юлий. Мъжете бяха наистина странни същества — досега не бе видяла някой, на когото идеята за красива жена на кон да не се нрави.
— Надявам се, че момичетата ми няма да ви притеснят. Утре ще потърся някое местенце в града. Лека нощ на всички.
Всички се изправиха заедно с нея и тя отново усети странното напрежение в погледа на Юлий, когато очите им се срещнаха.
Цезар стана малко след като тя си тръгна. Леко се олюляваше.
— Брут, в стаята ти съм оставил разпорежданията си за времето, докато отсъствам. Постарай се да има пазач за момичетата, докато са под нашия покрив. Лека нощ. — Напусна, без да каже и дума повече. Вървеше с пресилената твърдост на човек, който се опитва да прикрие въздействието на прекалено много вино. За момент настана болезнена тишина.
— Приятно е да видиш майка си — каза Брут, за да избегне по-трудните теми. — Тя ще пооживи това място. Напоследък беше доста спокойно.
— Жена като майка ти… подлудява всички мъже около себе си — каза кротко Кабера. Тонът му накара Брут да го погледне изненадано, но изражението на стареца беше неразгадаемо: той само поклати глава и се пресегна да си налее още вино.
— Тя е много грациозна — съгласи се Домиций. Винаги държеше да има последната дума.
Брут изсумтя.
— Какво очаквахте, след като сте ме виждали с меча? Да не смятате, че ме е родила някоя крава?
— Наистина смятах, че в стойката ти има нещо женствено, така си е — отвърна Домиций и уж замислено потърка чело. — Но на нея й подхожда повече.
— Притежавам мъжествена грация, Домиций, мъжествена. И утре с радост ще ти я покажа отново. — Брут присви очи в престорена обида, после се засмя.
— А аз притежавам ли мъжествена грация, Домиций? — попита Октавиан.
Приятелят му бавно кимна с обичайната си небрежност.
— Разбира се, момче. Само Брут се бие като жена.
Брут избухна в смях и хвърли една чиния по Домиций. Той се дръпна, чинията се пръсна на каменния под и всички комично замръзнаха, после весело се разсмяха.
— Защо й е на майка ти къща в града? — попита Октавиан.
Брут го погледна остро, изпълнен с внезапно съжаление, че се налага да опорочи невинността му.
— За бизнес, момче. Мисля, че момичетата на майка ми съвсем скоро ще започнат да забавляват легиона.
Октавиан се огледа притеснено, после лицето му се проясни. Всички внимателно го наблюдаваха.
— Мислиш ли, че на моята възраст ще ми искат пълна цена? — попита той.
Брут замери с чиния и него, но удари Кабера.
Излегнат на тесния сламеник в стаята си на горния етаж, Юлий чу смеха им и стисна очи в тъмнината.
Глава 3
Сервилия вече обичаше Валенция. Улиците бяха чисти и пълни с народ. Градът създаваше усещане за изобилие, от което я засърбяха ръцете. Но въпреки признаците на благополучие, имаше и свежест, която нейният древен град беше загубил преди векове. Валенция беше много по-невинна. Дори намирането на подходяща сграда се оказа много по-лесно, отколкото бе очаквала. Нямаше чиновници, които да искат да им плати на ръка, преди да се подпишат документите. Само трябваше да намери най-подходящото място и да плати в злато на собственика. След бюрокрацията в Рим ситуацията тук й се стори освежаваща. Войниците, които Брут бе изпратил да я придружават, незабавно се отзоваха на молбата й и й показаха три сгради, между които да избира. Първите две бяха близо до морето и вероятно щяха да привлекат повече докери, отколкото й се искаше. Третата беше идеална.
Беше разположена на тиха уличка, близо до пазара и далече от брега. Представляваше просторна сграда с впечатляваща фасада с варосани стени. Сервилия отдавна беше осъзнала необходимостта от това да показваш пред света приятно лице. Несъмнено имаше и мрачни малки къщички, скрити из града, където вдовици и курви изкарваха по малко пари, но мястото, което търсеше тя, трябваше да привлича благородниците и офицерите от легиона и съответно да бъде доста по-скъпо.
Тъй като Десети беше построил доста нови сгради, тя усети, че може да притисне собственика, и окончателната цена беше изгодна, макар че трябваше да помисли и за обзавеждане. Някои от нещата трябваше да бъдат докарани с кораб от Рим, въпреки че една бърза обиколка из местните работилници доведе до поредица дребни покупки и сделки.