Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

В романа на Берул уподобяването на кучето с неговия господар е доведено до краен предел именно за да разбере читателят, че Хюсден е символ на Тристан. В английската версия за Тристан — Сър Тристрем — от първата половина на ХІV век анонимният автор отива по-далече — твърде далече: след като Тристан и Изолда пият от любовното биле, оставят купата на пода и кучето ще довърши остатъка. Авторът коментира: „Видимо и тримата бяха влюбени и щастливи“. Вероятно с въвеждането на кучето в съдбоносната сцена английският автор е вложил известна ирония, с която впрочем се отличава целият му разказ. Тук кучето се явява не просто двойник, а карикатура на своя господар. Едва ли авторът на Сър Тристрем е оригинален в това отношение. Любовният бестиарий от Ришар дьо Фурнивал (средата на ХІІІ век) оприличава иронично влюбения на куче. Накратко казано, кучето възпроизвежда два аспекта от героя: ловува безшумно като него и му засвидетелства безрезервна преданост. В едно кучето се различава от Тристан, но то е съществено: за разлика от своя господар то няма собствено желание, нито собствени интереси. Изтъкнах вече: докато е под въздействието на еликсира, Тристан няма собствена воля. Тази липса на воля е изобразена в още по-елементарен вид посредством кучето. Безрезервното му покорство и безотказната му вярност не са обаче любов, защото при него липсва автономно желание. Хюсден не е субект. В рамките на триадата той е само копие на инстинктивното начало у Тристан.

В заключение по този въпрос може да се каже следното. Тристан Джуджето е безупречен любовник, но не е герой. Кучето е безрезервно предано, но не обича истински, защото не може да надхвърли своя инстинкт. Единствен Тристан притежава добродетелите и на Джуджето и на Хюсден — вярност и любов, но към тях прибавя и сила, която го прави непобедим. Кучето, Джуджето и Тристан внушават смисъл под формата на възходяща градация: от инстинктивната преданост през съзнателната вярност до пълноценната любов, която има сили да отстоява себе си. Обратно, градацията при трите Изолди е низходяща: Свръхприрода (кралицата майка), природа (Изолда Русокосата), антиприрода (Изолда Белоръката).