Господарят на дъжда [bg]

Колкото по-разпалено говореше Марецки, толкова по-силен ставаше акцентът му.

— После… Това е основното в тази извратена игра. Тя не е в състояние да се съпротивлява. Той запушва устата й. Сигурно има още. Основното обаче е, че тя е беззащитна. Напълно в негова власт.

— Значи са се познавали, така ли? — попита Капризи. — Който и да е убиецът, това не е бил първият им сеанс.

— Възможно е. Предполагам, че винаги са разигравали една и съща сцена с това бельо и белезниците, но навярно оргазмът е идвал с някакъв друг вид насилие.

Фийлд погледна лицето на Лена Орлова. По врата и раменете й не се виждаха синини, но той предполагаше, че е позволявала да я бият. Отново си представи Наташа Медведева, силните й ръце с побелели от стискане кокалчета. Тя би ли позволила някой да издевателства така над нея?

— Значи изключваме възможността за скарване, така ли? — попита Капризи. — Ревност? Свада между любовници?

— Възможно е, но да започнем с най-вероятните версии.

Тонът на Марецки беше трогателен. Фийлд подозираше, че руснакът нарочно използва този маниер, за да предразположи слушателите си.

— Все пак не вярваш да е било спор, нали? — настоя американецът.

Марецки кимна на патоанатома.

— Тежки прободни рани. Осемнайсет — каза Краус и вдигна пожълтелите си от никотин пръсти към устата си.

Дръпна чаршафа от трупа на Лена. Кръвта бе почистена и моравите петна около раните личаха ясно. На някои места имаше толкова много дупки, че кожата приличаше на дантела. Други — около половите органи — бяха разширени от много удари и приличаха на малки кратери.

Младият детектив се извърна. Капризи го погледна изненадано.

— Виждате ли? — продължи Краус и Фийлд се принуди отново да погледне трупа. — Убиецът е удрял като обезумял. Направил е корема и слабините на решето. — Пресегна се и пъхна дългия си хилав пръст в космите между краката на Лена. — Ето тук и в гърдите.

— Това не е моментен гняв — намеси се Марецки, — не е породен от несъгласие или ревност. Ако беше, щеше да има само една-две рани. Престъпникът щеше да се опомни, да си даде сметка, че е прекалил, и да спре. Не, това е заслепяваща ярост. Може да е на сексуална основа. Натрупвала се е дълго време. Връзката неизбежно е водела към този край, но бедната Лена не е подозирала. Това е кулминацията на насилието.

— Правил ли го е и преди? — попита Капризи.

— Може би.

— Може би или сигурно?

— Правил го е, почти съм убеден.

— Тук обаче не сме се сблъсквали с подобен случай.

— Ще проверя архивите. Свързахме се и с френската жандармерия. Дори с китайската полиция, макар че не очакваме особено съдействие.