Господарят на дъжда [bg]

Написа името си в графата „Съставил“, а в тази с надпис „Препратено от“ задраска „от“, смени го с „на“ и вписа името на Капризи. След това попълни графите с адреса, от който са снети отпечатъците, и вида на престъплението — „убийство“. Не написа времето на откриване на трупа или на убийството, защото не знаеше дали са установени. Американецът не беше споменал аутопсия, но Фийлд предполагаше, че заедно ще слязат в моргата.

Младежът съжаляваше, че не е попаднал в Криминалния отдел, към който винаги се беше стремял. Чувстваше, че в сегашната му работа има нещо недостойно.

Отново си представи Лена Орлова, сгърченото тяло, свидетелстващо за опитите й да се спаси; после се замисли за Наташа и за нейното безразличие. Били ли са приятелки? Може би — беше забелязал моменти на слабост в държанието й, които можеха да се разтълкуват и по този начин.

Фийлд отвори досието и се вгледа в малката снимка, прикачена към единствения лист. Качеството беше лошо и Лена приличаше на затворничка, с несресана коса и изпито лице. Той си спомни снимката на щастливото семейство пред голямата къща някъде в Русия. Изправи се и стисна досието на Лена и инструкциите за лабораторията под мишница.

В асансьора отново отвори досието. Там се споменаваше, че Лена е от град Казан и че три пъти е посещавала събрания в редакцията на „Нов шанхайски живот“ — списанието, издавано от съветски разузнавачи, работещи под прикритие в консулството. Повечето данни бяха вписани от Прокопиев, който владееше английски почти колкото Фийлд китайски. За по-малко от пет минути в апартамента на жената Фийлд бе научил повече.

Почуди се защо е била на тези срещи на комунисти. Тя определено произхождаше от аристократично семейство, надали симпатизираше на болшевиките.

Лабораторията за отпечатъци беше на петия етаж. Той почука и влезе.

Помещението беше тъмно, единствената светлина идваше от две настолни лампи, едната насочена към лист хартия, който висеше на връвчица, опъната от единия до другия край на стаята. Висок мъж с прошарена коса, очила и бяла престилка седеше до другата и четеше нещо в кафява кожена папка. Етажерката зад него съдържаше други такива папки. Той се взираше в съдържанието й през голяма лупа и дори не удостои с поглед младежа.

Фийлд се покашля:

— Донесох документите за случая „Орлова“.

— Руската курва ли? — попита другият мъж с британски акцент.

— Да.

— Хубаво. Сложи ги в кошницата при вратата.

Фийлд остави документите и попита:

— Има ли вече резултати?

Служителят вдигна глава и го погледна над очилата си. Носът му беше дълъг, а от ноздрите му стърчаха дебели косми. Зъбите на мъжа бяха развалени.

— Приличам ли ти на магьосник?

— Не.

Служителят го изгледа изпитателно:

— Нов ли си?

— Да.

— Откъде си?

— От Йоркшир.