Господарят на дъжда [bg]

Капризи изгледа младия си колега.

— Опитай с някоя, Фийлд, и ще намразиш себе си.

След тези думи слезе и се отдалечи.

Фийлд запъна вратата с крак.

— Не знаех, че си женен.

Американецът спря и се обърна:

— Защо реши така?

— Видях снимката… помислих си…

— Не си навирай носа в чужди работи, Фийлд. Предупредих те.

— Защо трябваше Чен да те обуздава?

— Казах ти да не любопитстваш.

Двамата останаха втренчени един в друг.

— Какво искаш от мен? — попита Фийлд.

— Да вършиш онова, за което са те пратили. Води си записки. Докладвай на Грейнджър.

— Изпратен съм, за да помагам.

Американецът мрачно се усмихна:

— Кажи на Грейнджър, че си помогнал.

— Ами Лена Орлова?

— Какво за нея?

— Не трябва ли да разберем къде е работила, как е живяла, с кого е поддържала връзки, дали някой е видял убиеца?

— Това е моя работа.

— Не трябва ли да изоставим враждите между отделите в този случай?

— Питай Грейнджър.

По челото на Фийлд отново бе избила пот.

— Нямаш ми доверие, нали?

— Да.

— Защо?

— Нямам доверие на никого от бандата на Грейнджър.

— Това е глупаво. Нали сме колеги.

— Така ли мислиш? В такъв случай ти желая късмет, Дики.

— Не се дръж толкова надменно.

— От какъв зор?

— Може да съм новак, но не съм глупак.

— Ще го приема на честна дума, Дики.

Фийлд погледна Капризи в очите и се помъчи да прочете мислите му. Изведнъж осъзна, че за всички в този град той е чужденец и винаги ще остане такъв.

— Добре, Фийлд. Добре. Имам малко работа, но след два часа можеш да дойдеш и ще продължим този разговор.

Младият мъж смутено погледна часовника си.

— Да нямаш ангажимент? Важна среща в шанхайския клуб?

— Той ми е вуйчо.

Капризи понечи да коментира, но се разколеба и каза:

— Добре, утре сутрин. В девет часа, ако не ти е рано. Ще поговорим преди инструктажа в десет.

— Ами Лу?

Американецът се усмихна:

— По-полека, полярна мечко. Както казах, тук е Шанхай. Бързай бавно.