Господарят на дъжда [bg]

Грейнджър е от Корк и след 1916 се е бил за ИРА. Говори се, че бил приятел на Майкъл Колинс и че двамата изпаднали в немилост. Не знам какъв е случаят. Както всички тук той не говори за миналото си (това е още една странност на града, за която ще ти разкажа следващия път). Маклауд пък е протестант (презвитерианец, струва ми се) от Глазгоу. Винаги е намръщен, сякаш смята града за позорно място и помийна яма. Двамата началници са запалени по ръгбито и разпределението на служителите в полицията зависи главно от религиозните им убеждения и пристрастеността им към играта, макар че има някои изключения. Грейнджър разбра, че в училище съм играл на фланга и че майка ми е католичка, и това реши съдбата ми. Първото ми участие в отбора му ще е тази седмица срещу… можеш ли да познаеш? Криминалния, разбира се! Двамата големи шефове се държат като заклети врагове, за което се разправят всякакви невероятни теории. Всеки служител трябва да докаже верността си към отбора и мисля, че Грейнджър вече ме е взел под свое крило. Той е голям човек във всякакъв смисъл и ми се струва, че се грижи добре за хората си, макар че винаги изглежда разсеян и имаш чувството, че гледа през теб. Мисля, че ще го харесаш — винаги е елегантен. Изобщо не прилича на полицай. Маклауд също се държи любезно с мен, но тук е опасно да поддържаш добри отношения с противниковия лагер.

Сега трябва да тръгвам. Имам за преглеждане цял куп вестници и списания, което явно ще бъде основното ми занимание (всички периодични издания в Селището се цензурират за болшевишка пропаганда, водена тайно от някои руски емигранти). Следващия път ще се опитам да ти разкажа повече за този странен град. Понякога ми се иска да можеше да го видиш, друг път се радвам, че не можеш. Опиумните пушални са незаконни и понякога ги разтуряме, но никой не може да спре разпространяването на наркотика в хотелите, където го доставят по стаите. С румсървис можеш да си поръчаш каквото поискаш. Ако има пари, човек получава всичко. Ако нямаш, живееш в мизерия.