![Московският клуб (Къртица 3) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/4/moskovskiyat-klub-krtica-3-bg-download.jpg)
Московският клуб (Къртица 3) [bg]
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Горекс Прес. Интерпринт
- ISBN: 954-616-002-4
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московският клуб (Къртица 3) [bg]». Краткое содержание книги:
„Московският клуб е реалистичен и мъдър и тревожен като нощ с тайните служби“. Джъстин Скот, автор на бестселърите „Корабен убиец“ и „Деветте дракони“
„Неотразим. От катакомбите на Париж и светая светих на Вашингтон до мавзолея на Ленин „Московският клуб“ поднася интрига и екшън“. Дейвид Морел, автор на бестселърите „Първа кръв“, „Братството на розата“ и „Петата професия“
— Не, разбира се, че не — запротестира Морозов и заудря хълбоци с дебелите си ръце, които никога не бяха вършили нещо по-уморително, отколкото да преместят няколко листа хартия от едно бюро на друго. — Когато двамата с Ефим Семьомович — и той посочи икономиста Фомин, — когато двамата разговаряхме в колата, бяхме затворили преградата. Знаехме, че не бива да се доверяваме никому, освен на тук присъствуващите.
Генерал Рязанов усети как лицето му се зачервява от гняв. Въздържа се, защото знаеше, че никога не можеш да постигнеш каквото и да е, ако изпуснеш нервите си. Размахвайки молива, той запротестира възможно най-меко:
— Екзекутиран! Нима можеш да разпиташ мъртвец?
— Да — съгласи се спокойно Кравченко и после изпсува. — Нашите хора избързаха. Бяха прекалено разпалени. Но и не ми се искаше да го разпитва някой на Лубянка и беше по-добре да го убият, отколкото да разберат за нашето съществуване. Във всеки случай, аз съм изцяло доволен, че Секретариатът остава в пълна тайна.
— Ами американците? — настояваше Цирков, гласът му почти бе преминал във фалцет. — Ако се изпусне и най-малка информация от тяхна, страна, всички сме застрашени.
— Именно нашите американски приятели ни уведомиха, че работи за тях, — отговори Кравченко. — В крайна сметка те имат най-голям интерес да пазят връзката си с нас в най-дълбока тайна.
— И все пак, каква гаранция имаме, че плановете ни вече не са разкрити? — долетя сърдит глас от другия край на масата. Беше Морозов.
Кравченко и този път му отговори спокойно:
— Погрижили сме се за това. Дори, както казваме, погрижили сме се превъзходно. Няма проблеми.
— Мокрые дела? — запита Цирков на жаргон. Това означаваше „убийства“.
— По необходимост. Не могат да се проследят по никакъв начин.
— В такъв случай, каква е точно природата на нашия план? Какво ще стане в деня на революцията? — попита Михаил Тимофеев, грубоват, едър армейски генерал. — Силите ще бъдат в пълна бойна готовност. Но какъв ще бъде поводът?
Генерал Рязанов въздъхна нервно, защото му се искаше да не се налага да им съобщава внимателно съставения план така направо, искаше му се тези тревожни известия да не бяха прекъсвали речта му, не му се нравеше да представя нещата така елементарно, без въведение. Започна да обяснява бавно и внимателно и стаята утихна напълно. Най-накрая от единия край на масата се дочу глас. Беше Фомин:
— Блестящо. Смразяващо, но блестящо.
4
Ню Йорк
Всичко в апартамента на Стоун му напомняше за Шарлот, неговата съпруга. Имаше осем големи стаи и бе разположен в хубава стара кооперация в западната част на Сентръл Парк авеню. Собствениците на сградата — съвет от трима адвокати, някогашен идол от сутрешни представления и две сестри, богати наследници, които живееха тук почти откакто свят светува — особено се гордееха с това, че рядко приемат наематели.
Стоун изобщо не можа да разбере как двамата с Шарлот успяха да преодолеят изпитателното им проучване. Обясняваше си го единствено с това, че бяха приятна млада двойка, почтена на вид — той, уважаван служител в Държавния департамент (или поне така смятаха собствениците), а тя — високоценен телевизионен кореспондент. Двамата заедно (благодарение на фондация „Парнас“, макар никой да не знаеше за нея) бяха доста заможни.
Жилището бе донякъде във викториански стил, до голяма степен скрит под някакви смешни, натруфени тапети и кухненски принадлежности в цвят старо злато — очевидно предишният собственик бе имал пари, но не и вкус. Докато си търсеше работа. Шарлот изцяло го ремонтира. Стана удобно, разностилно жилище, в което преобладаваше сецесионът. Стените в коридора бяха облицовани с ламперия, а подът — със зелен италиански мрамор; дневната беше доста претрупана и купища книги стояха редом със столовете в стил Луи XV. Спалнята бе обзаведена с гардероб от палисандър и дъбов скрин от осемнадесети век, който Шарлот беше открила на един битпазар. Кухнята с лъскавите черни шкафове носеше непогрешимия отпечатък на самата Шарлот.
Стените в библиотеката бяха тъмночервени, в дълбоките шкафове беше подредена пълна колекция от първите издания на Набоков, малко руско писалище от осемнадесети век, изработено от абанос и махагон, с месингови крачета, огромен индийски килим и кресло в регентски стил с мека кожена седалка, подарък от Уинтроп Леман. Уинтроп Леман от своя страна го бе получил като подарък от Уинстън Чърчил през войната в знак на оказаното от Леман съдействие по линията на Указа за оказване на помощ.3
3
Указ на Конгреса на САЩ (1941), който през Втората световна война упълномощава правителството да оказва помощ на съюзниците на САЩ, която впоследствие да бъде върната. — Бел.прев.