Московският клуб (Къртица 3) [bg]

Всъщност самото помещение беше под непрекъснат контрол за електронни подслушвателни устройства. Той се извършваше от спектрален анализатор, способен да долови предаватели на всякакви честоти. Няколко малки високоговорителя, монтирани високо горе, непрекъснато излъчваха сигнал, който със сигурност би заглушил предаването от някой апарат, случайно успял да се изплъзне от проверката. Казаното в тази стая никога и никъде нямаше да бъде чуто.

Всеки от дванадесетте сътрапезници заемаше, или пък по-рано бе заемал изключително високо положение в управлението на страната — от най-високите постове в ЦК до Червената армия и военноразузнавателното управление — ГРУ. В момента те образуваха ръководството на малка, отбрана групичка, назовала се с непретенциозното наименование Секретариат. Понякога неофициално се наричаха Московския клуб. Свързваше ги пламенна, но тайна идея — непоклатимата преданост към Съветската империя, която, както по всичко личеше, се рушеше ден след ден. Всеки от тях, без изключение, хранеше дълбока омраза към управляващия екип на Горбачов и към опасната цел, към която се бе устремила цялата нация.

По време на вечерята се водеше обичайният разговор — за упадъка на Съветската империя, за невъобразимия хаос, до който ги беше довел Михаил Горбачов. Тези хора, тези обикновени московски бюрократи, които иначе бяха съвсем умерени, събрани заедно се екзалтираха един друг до невъобразими висоти. Не беше необходимо много.

Берлинската стена бе пометена от булдозерите. Варшавският договор беше само име. С Източна Германия беше свършено. Едно след друго, като пирамида от карти, духната от вятъра, се сриваха прокомунистическите правителства на държавите от съветския блок, които получаваха указания от Москва. От Прага до Будапеща, Вилнюс и Варшава лудите бяха завзели лудниците. По улиците се стичаха демонстрации, на които хората искаха свалянето на комунизма. Сталин и Ленин сигурно се обръщаха в гроба, като гледаха как Михаил Горбачов сдава фронта.

А републиките от самия Съветски съюз се откъсваха една след друга, противопоставяйки се твърдо на съветския режим.

Цялата империя, която някога бе толкова могъща, която Сталин бе превърнал в световна сила, сега се разпадаше. Кошмар.

Един от лидерите на Секретариата, икономистът Ефим Фомин, беше свален от Политбюро заради неприкритите си възгледи. Тази вечер той говори най-дълго. Фомин бе член на ЦК, където отговаряше по въпросите на промишленото планиране, затова речта му бе доста авторитетна.

— Икономическите планове на Горбачов са направо разрушителни — отбеляза той. Беше едър мъж с буйна бяла коса и притежаваше странната способност да говори почти без да мърда устни.