Московският клуб (Къртица 3) [bg]
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Горекс Прес. Интерпринт
- ISBN: 954-616-002-4
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московският клуб (Къртица 3) [bg]». Краткое содержание книги:
„Московският клуб е реалистичен и мъдър и тревожен като нощ с тайните служби“. Джъстин Скот, автор на бестселърите „Корабен убиец“ и „Деветте дракони“
„Неотразим. От катакомбите на Париж и светая светих на Вашингтон до мавзолея на Ленин „Московският клуб“ поднася интрига и екшън“. Дейвид Морел, автор на бестселърите „Първа кръв“, „Братството на розата“ и „Петата професия“
— Икономиката ни се разпада, това всички го виждат. Комунистическата партия вече няма власт. Този човек разрушава нацията отвътре.
Когато вечерята приключи, пръв взе думата координаторът на Секретариата, полковник Генадий Рязанов. Рязанов беше слаб, бледен човек на около четиридесет и пет години и ръководеше чуждото разузнаване на ГРУ. Изглеждаше уморен — през последните няколко седмици бе затънал в работа. Беше женен, имаше четири деца, които непрекъснато питаха кога ще им отдели малко време. Шефът му в ГРУ не знаеше, че работи до късно, и се чудеше какво не е наред — проблеми в семейството или пък болно дете?
Никой, освен събралите се в тази стая и още един — лидерът на Секретариата, който не беше сред тях, не знаеше какво поглъща такава голяма част от времето и нервната му енергия — това бяха именно плановете, които обсъждаха тази вечер.
Рязанов се стремеше към съвършенство и беше изнервен — ненавиждаше грешките и недоглежданията. От известно време сутрин се събуждаше с киселини в стомаха. Тази вечер дори не бе докоснал вечерята.
Говореше на прима виста, като от време на време поглеждаше някакви гъсто изписани бележки, които бе поставил до чаша вода.
— Всеобщо е мнението на Запад, всъщност в цял свят, че съветското ръководство е, така да се каже, защитено от заговори — каза той, при което устните му се разтегнаха в лека, притеснена усмивка. Рязанов не беше добър оратор и някои от присъствуващите, които го познаваха добре, разбираха, ме е подготвял изказването си предварително. — Все пак сега има някаква демокрация. Нашият Върховен съвет непрекъснато отменя исканите от Кремъл закони. Струва ми се, че това ще ни помогне.
Огледа присъствуващите, за да улови погледите им, направи пауза за момент и продължи, потрепвайки с молива си върху подготвените записки. Мъжете в стаята се размърдаха неспокойно — беше проточил паузата прекалено много.
— Какво искаш да кажеш? — процеди през зъби икономистът Фомин.
— Искам да кажа — продължи Рязанов, след като го изгледа кисело, — че има разлика между това как изглеждат нещата отвън и какви са те в действителност и това също ще ни бъде от помощ. Струва ми се единодушни сме, ме повече не можем да чакаме. Необходими са спешни мерки. Но да се убива повече, просто няма логика. Такъв вид действия ще доведат до засечка вътре в самото правителство ще направят съветския блок още по-неуправляем. Все ще се намери някой да каже, ме на змията първо се отсича главата. Но главата, това не е само Горбачов — това са всичките му поддръжници в Политбюро, в ръководните органи. А смъртта на един човек няма да ги накара да млъкнат. Точно обратното.
Моливът барабанеше върху бележника. Явно още подозираше неколцината, които не бяха съвсем убедени. Тайно му се искаше просто да се прибере у дома, да вечеря със семейството си и да си поиграе с най-малкия си син, четиригодишния Льоша, който навярно вече бе заспал. Усети как в гърлото му се надига стомашен сок, но въпреки това продължи вдъхновено:
— Планът ни е труден, но много мъдър. Рядко има смисъл от убийства, а на „злополуките“ рядко се вярва. Но светът вярва, при това твърдо вярва, че тероризмът е навсякъде. Дори в Москва.
— Всички присъствуващи ли са убедени, че няма вероятност някои от разузнавателните органи да научи за плановете ни?
Въпросът зададе Иван М. Цирков, човек на Секретариата в ГРУ, нисък, кръглолик, с малки очички и писклив глас. Малко приличаше на Ленин, но без брада.
Очите на Рязанов се разшириха от напрежение, докато се отиваше да отговори, но преди да успее, Игор Кравченко, шефът на Осмо управление в Първа дирекция на КГБ се прокашля леко:
— Секретността е била нарушена — каза спокойно Кравченко. Той беше висок и плещест, с изключително самодоволен вид, а очите му зад очилата без рамки изглеждаха напълно спокойни.
Настъпилата тишина бе почти осезаема. Рязанов вътрешно потрепери.
— От вас, другарю Морозов — заяви служителят на КГБ и посочи с пръст един от заговорниците, Пьотър Л. Морозов от ЦК. — Един от моите хора разбрал, че бившият ви шофьор е бил агент на ЦРУ.
— Какво? — изпъшка невярващо Морозов, петдесетгодишен мъж с плоско лице, слаб и русокос. Имаше селски произход и непрекъснато парадираше с това. — Ама нали вие ни уверявахте, че всички шофьори са проверени?
— Заели сме се с въпроса — довърши нетърпеливо Кравченко. — Екзекутиран е. Но все пак, обсъждали ли сте пред този човек нещо, което…