Московският клуб (Къртица 3) [bg]

Огледа присъствуващите, за да улови погледите им, направи пауза за момент и продължи, потрепвайки с молива си върху подготвените записки. Мъжете в стаята се размърдаха неспокойно — беше проточил паузата прекалено много.

— Какво искаш да кажеш? — процеди през зъби икономистът Фомин.

— Искам да кажа — продължи Рязанов, след като го изгледа кисело, — че има разлика между това как изглеждат нещата отвън и какви са те в действителност и това също ще ни бъде от помощ. Струва ми се единодушни сме, ме повече не можем да чакаме. Необходими са спешни мерки. Но да се убива повече, просто няма логика. Такъв вид действия ще доведат до засечка вътре в самото правителство ще направят съветския блок още по-неуправляем. Все ще се намери някой да каже, ме на змията първо се отсича главата. Но главата, това не е само Горбачов — това са всичките му поддръжници в Политбюро, в ръководните органи. А смъртта на един човек няма да ги накара да млъкнат. Точно обратното.

Моливът барабанеше върху бележника. Явно още подозираше неколцината, които не бяха съвсем убедени. Тайно му се искаше просто да се прибере у дома, да вечеря със семейството си и да си поиграе с най-малкия си син, четиригодишния Льоша, който навярно вече бе заспал. Усети как в гърлото му се надига стомашен сок, но въпреки това продължи вдъхновено:

— Планът ни е труден, но много мъдър. Рядко има смисъл от убийства, а на „злополуките“ рядко се вярва. Но светът вярва, при това твърдо вярва, че тероризмът е навсякъде. Дори в Москва.

— Всички присъствуващи ли са убедени, че няма вероятност някои от разузнавателните органи да научи за плановете ни?

Въпросът зададе Иван М. Цирков, човек на Секретариата в ГРУ, нисък, кръглолик, с малки очички и писклив глас. Малко приличаше на Ленин, но без брада.

Очите на Рязанов се разшириха от напрежение, докато се отиваше да отговори, но преди да успее, Игор Кравченко, шефът на Осмо управление в Първа дирекция на КГБ се прокашля леко:

— Секретността е била нарушена — каза спокойно Кравченко. Той беше висок и плещест, с изключително самодоволен вид, а очите му зад очилата без рамки изглеждаха напълно спокойни.

Настъпилата тишина бе почти осезаема. Рязанов вътрешно потрепери.

— От вас, другарю Морозов — заяви служителят на КГБ и посочи с пръст един от заговорниците, Пьотър Л. Морозов от ЦК. — Един от моите хора разбрал, че бившият ви шофьор е бил агент на ЦРУ.

— Какво? — изпъшка невярващо Морозов, петдесетгодишен мъж с плоско лице, слаб и русокос. Имаше селски произход и непрекъснато парадираше с това. — Ама нали вие ни уверявахте, че всички шофьори са проверени?

— Заели сме се с въпроса — довърши нетърпеливо Кравченко. — Екзекутиран е. Но все пак, обсъждали ли сте пред този човек нещо, което…