Проклетата кауза

— Нали разбирате, аз отделям време, за да поговоря с хората из улиците — добави Роше и се притисна в хълбока ми.

— Искате ли и проба от мустаците му? — попита Дани, като извади форцепс и плик от шкафа.

— Може.

— Предполагам, че ще го проверявате за СПИН — каза Роше и отново ме притисна.

— Да — отговорих.

— Значи все пак мислите, че е педал.

Спрях работа, защото ме хванаха дяволите.

— Детектив Роше — обърнах се към него твърдо, — ако искате да присъствате на аутопсията, ще ми оставите достатъчно място за работа. Ще престанете да се отърквате в мен и ще се отнасяте към пациента ми с уважение. Този човек определено не е искал да лежи мъртъв и гол на масата. А и не ми харесва думата «педал».

— Добре, независимо как ще го наречете, сексуалната му ориентация може да се окаже важна.

Роше не изглеждаше впечатлен, а по-скоро доволен от раздразнението ми.

— Не знаем със сигурност дали този човек е бил гей — казах. — Но съм сто процента сигурна, че не е умрял от СПИН.

Грабнах скалпела от количката и поведението на Роше рязко се промени. Той се отдръпна назад внезапно, очевидно уплашен от това, че започвам да режа. Още един проблем, с който трябваше да се справя.

— Присъствали ли сте някога на аутопсия? — запитах.

— На няколко — отговори той спокойно, но изглеждаше като че ли всеки момент щеше да повърне.

— Защо не седнете ето там — предложих не особено любезно, като се чудех защо му бяха възложили този случай, а и всеки друг. — Или излезте навън в гаража.

— Тук просто е горещо.

— Ако започнете да повръщате, отидете до най-близкия кош за боклук — казах.

Дани едва се сдържа да не се изкикоти.

— Просто ще седна тук за секунда — каза Роше и отиде до бюрото.

Направих бързо Y-образния разрез. Острието се придвижи от раменете до гръдната кост и после до таза. Когато кръвта бе изложена на въздуха, долових миризма, която ме накара да спра работата си.

— Знаете ли, «Липшоу» имат много добър инструмент за острене на скалпели — каза Дани. — Много ми се иска да можехме да си го позволим. Остри ги с вода, така че просто можете да пъхнете ножовете вътре и да ги оставите.

Нямаше начин да сбъркам миризмата, която бях усетила, но просто не можех да повярвам.

— Тъкмо прегледах новия им каталог — продължи той. — Имаше страхотни неща. Направо побеснявам, като се сетя, че не можем да си ги позволим. Това не можеше да е вярно.

— Дани, отвори вратите — казах тихо, но настойчиво, с което го стреснах.

— Какво има? — запита той разтревожено.

— Трябва да вкараме колкото се може повече чист въздух тук. Още сега.

Той се задвижи бързо въпреки болното си коляно и отвори двойната врата, която водеше към коридора.

— Какво има? — надигна се Роше.

— Този човек мирише странно — отговорих уклончиво, защото не исках да споделям подозренията си, особено с него.

— Не усещам нищо — каза Роше, като стана и се огледа, като че ли загадъчната миризма беше нещо, което можеше да се види.