Проклетата кауза
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #7
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Атика»
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Проклетата кауза». Краткое содержание книги:
Спасителната лодка се намираше на половината път до площадката от другата страна на реката, където линейка чакаше да закара тялото до моргата. Джеръд ми направи знак «Окей» и аз му отвърнах, макар да мислех, че далеч не всичко е наред. Изпуснахме въздуха от жилетките си и се гмурнахме във водата с цвят на ръждясали стотинки.
От реката към платформата за гмуркане водеше висока стълба, а друга — по-ниска — към кея. Докато се изкачвах по тях, краката ми трепереха, защото не бях силна като Джеръд и Кай Су, които се движеха с цялото си оборудване, като че ли то въобще не тежеше. Все пак успях сама да се измъкна от жилетката и бутилката и не поисках помощ. Полицейска кола избоботи до мерцедеса ми, а някой влачеше лодката на Едингс през реката към площадката. Знаех, че ще трябва да потвърдим самоличността на трупа, но не се съмнявах в нея.
— Е, какво мислите? — запита някакъв глас над главата ми.
Вдигнах очи и видях капитан Грийн, застанал на кея до висок слаб мъж. Очевидно Грийн сега беше в добро настроение и протегна ръка, за да ми помогне.
— Моля — каза той, — подайте ми бутилката си.
— Няма да знам абсолютно нищо, докато не го прегледам — отговорих, докато му подавах екипа си. — Благодаря. Лодката с маркуча, а и всичко друго трябва да отиде направо в моргата — добавих.
— Наистина ли? Какво ще правите с нея? — запита той.
— Лодките също имат право на аутопсия.
— Ще трябва да измиете нещата си много грижливо — каза слабият мъж, като че ли знаеше повече и от Жан Което.
Гласът му ми се стори познат.
— Долу има прекалено много нефт и ръжда.
— Да, наистина е така — съгласих се и се качих на кея.
— Аз съм детектив Роше — представи се той. Беше облечен в джинси и старо кожено яке.
— Чух да казвате, че маркучът му е бил закачен на нещо?
— Да. Само се чудя кога ли сте ме чули да го казвам. Вече стоях на кея и си мислех с отвращение, че трябва да занеса мръсните си, мокри вещи до колата.
— Наблюдавахме ваденето на тялото — каза капитан Грийн. — Ние с детектив Роше слушахме вътре в сградата.
Спомних си предупреждението на Кай Су и погледнах към платформата, където те с Джеръд оправяха оборудването си.
— Маркучът беше закачен — отговорих. — Но не мога да ви кажа кога е станало. Възможно е преди смъртта му, но може и след това.
Роше не изглеждаше особено заинтересуван от думите ми, а продължаваше да ме оглежда по начин, който ме накара да се почувствам неудобно. Беше много млад и почти красив, с деликатни черти, плътни устни и къса, тъмна, къдрава коса. Не харесах очите му. Реших, че са агресивни и самодоволни. Свалих качулката си и прокарах пръсти през влажната си коса. Той ме наблюдаваше как разкопчавам неопрена и го смъквам до хълбоците си. Водата, проникнала под него, беше ледена. Скоро щях да замръзна. Ноктите ми вече бяха посинели.
— Един от спасителите ми каза, че лицето му изглеждало червено — каза капитанът, докато завързвах ръкавите на неопрена на кръста си. — Чудя се дали това означава нещо.
— Студен дроб — отговорих. Той ме изгледа объркано.
— Трупове, изложени на студ, стават ярко розови — обясних и започнах да треперя.
— Разбирам. Значи не…
— Не — прекъснах го, защото бях прекалено раздразнена, за да го изслушам. — Не означава абсолютно нищо. Слушайте, има ли тук дамска тоалетна, където да мога да съблека тези мокри дрехи?
Огледах се наоколо, но не видях нищо обещаващо.
— Ей там. — Грийн посочи към малък фургон близо до сградата на администрацията. — Искате ли детектив Роше да ви придружи и да ви покаже всичко?
— Не е необходимо.
— Надявам се, че не е заключено — добави Грийн.
Това щеше да е типично за късмета ми, помислих си.
Но не познах. Беше ужасно. Само клозет и мивка, които не изглеждаха почиствани в последните години. Вратата, водеща към мъжката тоалетна от другата страна, беше заключена с катинар и верига, като че ли някой се тревожеше да не би да се наруши приличието.
Нямаше отопление. Съблякох се и открих, че няма и топла вода. Почистих се, доколкото можах, и бързо облякох анцуг, яке, дебели обувки и шапка. Вече беше един и половина и Луси вероятно бе в къщата на Мант. А аз дори не бях започнала да подготвям доматения сос. Чувствах се изтощена и отчаяно се нуждаех от горещ душ или вана.