Във властта на морето
- Автор: Станчева Антония
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Във властта на морето». Краткое содержание книги:
— Да! Защо се изненадваш? Моите възпитаници знаят как трябва да се държат и синът ми не прави изключение. Добре, Доминик — обърна се той към него — свали си ръката. Така. Свободно. Това е нашият нов кадет. Разведи го, покажи му училището и го запознай с останалите кадети.
— Слушам, сър! — отвърна по войнишки Доминик.
Той поведе Куинси из коридорите на голямата сграда. Представи го на всички, след това го заведе в стаята му.
Оказа се, че ще бъдат заедно в нея.
На леглото, което беше отредено за него имаше военна униформа, цивилни дрехи, принадлежности за баня и други необходими неща, които бяха задължителни за момчетата.
— Това ли е моята стая? — попита Куинси.
— Да! — отвърна Доминик весело. — По-точно това е нашата стая.
— Значи ще живеем заедно?
— Точно така! Надявам се да станем приятели.
— Аз също!
Момчетата замълчаха.
Но Куинси имаше нужда от някои отговори и държеше да ги получи веднага.
— Може ли да ти задам един въпрос? — попита той.
— Разбира се!
— Защо си дошъл в това училище?
— Много просто! Обичам предизвикателствата, а едно такова обучение си е чисто предизвикателство. Освен това искам да стана офицер. Може би това е единствената причина, поради която съм тук.
— Аз също искам да стана офицер. Дадох обещание, което на всяка цена трябва да изпълня.
— Трябва да знаеш, че това училище е много престижно. Тук се става рано, следва сутрешна обиколка, закуска, после лекции, военни занятия, обяд, кратка следобедна почивка, през която можеш да ходиш до града, военно обучение, вечеря и накрая сън. Лампите се гасят в 23:00 ч. Нощният живот на Мексико е извън тези стени, а ние сме между тях. Тук ние сме изолирани от света навън, дните ни се превръщат в нощи, но за сметка на това излизаме подготвени, готови да се справим с всички опасности, които ни грозят.
Цялото обучение е шест години, през които с волята на съдбата или ще се издигнеш, или ще служиш за посмешище на целия град. Сега разбираш ли защо баща ми е толкова строг?
— Мисля, че разбирам. Ако някой от кадетите се провали, този провал ще бъде записан в досието на синьор Санчес, а това никак няма да е полезно за него.
— Правилно си разбрал, Куинси! — възкликна Доминик — Бързо схващаш. По всичко личи, че си умно момче, а нашето училище се нуждае от такива кадети. Затова се учи добре, за да може един ден да те сочим с гордост. Бъди достоен за нашето училище!
— Ще бъда, Доминик. Обещавам ти, че ще се гордеете с мен, не само ти и баща ти, но и целият град.
Куинси щеше да направи всичко възможно, за да успее. Той вече бе разбрал, че в живота на всеки има само два пътя — да бъде човек, или да не бъде.
А неговата мечта си оставаше морето!
С нетърпение очакваше деня, в който ще се качи на кораба си и ще се върне в Испания при своите роднини и приятели.
… Изминаха десет дълги години!
За Куинси това бяха години на обучение, дълги тренировки и упорито учение. През това време той възмъжа, заякна, получи диплом със специалност офицер от Мексиканската армия с чин лейтенант.
С Доминик Санчес станаха истински приятели, бяха като братя. Четири години служиха в полза на отечеството, след което прекратиха службата си.
Куинси оправда доверието на Ренато Санчес, получи няколко медала като награда за добро поведение, военни действия и най-добър успех в училище.
Мексиканците го уважаваха и го сочеха за пример. Редом до него бе и Доминик, който спечели доверието му още първите няколко седмици след запознанството им.
С негова помощ Куинси успя да си купи малък кораб, с който един ден щеше да се върне в Испания.
Доминик стана помощник — капитан и боцман (старшина от флотата) едновременно. С лекота се съгласи Куинси да му бъде началник, защото знаеше, че ще се разбират добре. Куинси боядиса кораба в светли тонове, а отпред нарисува гълъб.
Кръсти го „Синята птица“!
Според него птиците отлитаха, но винаги се връщаха у дома.
Затова този символ означаваше завръщане!
В сърцето си той знаеше, че не са го забравили и още мислят за него като за изчезнал, а не за мъртъв.
Десет години Куинси си проправяше път към родна Испания.
Когато денят за заминаването му настъпи, той реши да постави от двете страни на кораба надпис „Испания“. По този начин искаше да покаже на всички, че уважава страната си и милее за нея. Не бе забравил и приятелите си от остров Барбада, но трябваше преди това да намери капитан Севаро, за да отидат заедно.
Все пак беше дал дума!
И докато Куинси се готвеше за дълъг път, някъде далеч край Италия, сестра му и Антонио Севаро се готвеха да пуснат котва във Венеция, където щяха да останат около три месеца. Там Анджела трябваше да избере пътя си — да остане на кораба като пасажер или да се прехвърли във военноморската база в Испания. Нещата се развиваха прекалено бързо за всички.