Във властта на морето
- Автор: Станчева Антония
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Във властта на морето». Краткое содержание книги:
— Хайде, момчета! — извика той — закуската е готова. Когато се нахраним, ще отидем на малко пътешествие с лодката.
— Къде ще ходим? — попита Толедо изненадано.
— Ще закараме младия Куинси до Мексико.
— Значи няма да останеш при нас? — тъжно попита той.
— Не унивай, приятелю — Куинси сложи ръка на рамото му — Един ден ще се върна. Обещавам ти.
Когато се нахраниха, тримата се качиха на лодката и се отправиха към града.
Привечер стигнаха бреговете на Мексико. Синята мечка подаде ръка на момчето.
— Довиждане, кабалеро — каза той — ще се видим отново някой ден.
— Да, синьор, бъдете сигурен в това — Куинси се обърна към Толедо — ти си добър приятел, Орлово перо. Един ден ще ви се отплатя за добрината.
— Ще ми липсваш, Куинси — със задавен глас каза Толедо.
— И вие ще ми липсвате, приятели!
Лодката потегли и Куинси остана сам в напълно непознатия за него град. Тръгна напосоки по някаква уличка. Хиляди светлинки осветяваха пътя му. Реши да отиде в хотел, но си спомни, че няма никакви пари.
Дълго вървя безцелно, докато се умори съвсем. Навлезе в някакъв парк и се поскита из него.
Огледа се!
Наоколо имаше пейки и, привлечен от тъмнината и съня, легна на една от тях, и заспа почти веднага.
Мексико
В полицейския участък
Мексико — голям просветен и културен град!
Обширният площад „Сокало“ днес наричан и „Пласа де ла конститусион“ (площад на конституцията) привлича туристите с красотата си. Особено силно привлича вниманието им Паласио насионал — огромен дворец на източната страна на площада. Около „Сокало“ е разположен старият център на града с невисоки сгради в испански стил и добра планировка на улицата. От площад „Сокало“ на запад по авенида „Мадейро“ и авенида „Хуарес“ се излиза на неголямата, но с централно положение и много посещавана градина „Алмейда“. Край градината е Пласидо де лас Белясартес — сграда за театрални, оперни и балетни представления. Наблизо е най-високият небостъргач в града — Торе Латиноамерикана („Латиноамериканска кула“). По най-дългия булевард в града „Авенида Инсурхентес“ се тръгва на юг.
Така се стига до Университетския град. Постройките са модерни, разнообразни и красиви.
Библиотеката се намира в голяма сграда без прозорци. В нея се учат много младежи от цяла Латинска Америка.
Ако Куинси бе пристигнал в града през деня, щеше да се възхити от красотата и големината му. Но тъй като случайността не му позволи да го разгледа, сънят и умората го надвиха и той заспа на първата пейка, която му попадна пред очите.
Всъщност „паркът“ не беше парк.
Куинси бе стигнал до градината „Алмейда“!
Не знаеше колко време е минало, когато някаква странна светлина го накара да отвори очи.
Пред него стоеше човек с полицейска униформа и го гледаше сърдито. Преди да каже каквото и да било, полицаят го дръпна грубо от пейката и, без да продума, го поведе със себе си.
— Къде ме водите? — попита момчето.
— В полицията, къде другаде?
— Но защо? Какво съм направил?
— Върви и не задавай въпроси!
Куинси се почувства изгубен!
Когато стигнаха до участъка, водачът му го затвори в килия и каза, че ще доведе началника си.
Той остана сам!
Проклинаше съдбата за нещастната случайност, която го доведе тук. Най-лошото бе, че нямаше представа защо е арестуван. Той не познаваше законите на тази страна. Засега можеше само да чака.
Но не му дадоха време да мисли!
Появи се друг полицай — висок, строен мъж застана пред него и като му даде знак да го последва, го отведе в стая, която приличаше повече на адвокатска кантора, отколкото на кабинет на полицейски началник.
На бюрото, зад което седна полицаят, имаше някакъв уред, който приличаше на магнетофон. Разбра, че ще го разпитват, а дори не знаеше какво е направил.
Полицаят натисна копчето за записване и разпитът започна:
— Как се казваш, младежо?
— Куинси Дитрих Медейра. Аз съм испански поданик.
— Няма значение. Ние сме в Мексико, а тук имаме закон, който забранява да се спи по пейките в парковете и градините.
— Но аз не можех да зная това, сър.
— Защо не отиде в хотел?
— Нямам пари, сър, аз съм корабокрушенец, освен това пристигнах късно вечерта. Не знаех къде да отида.
— Как стигна дотук?
— Спасиха ме двама рибари — индианци, които живеят на остров Барбада. Нямам представа как съм стигнал дотам след крушението.
— А как се е движил корабът?
— Бяхме близо до Канкун, когато ни стигна буря. Една огромна вълна се разби на палубата и ме запрати в морето. Видях плаващо дърво и се залових за него. Сигурно съм припаднал, защото се събудих на острова.