Във властта на морето
- Автор: Станчева Антония
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Във властта на морето». Краткое содержание книги:
Приятелите на Анджела решиха да останат на кораба, така имаха по-голям шанс да открият Куинси.
Но се оказа, че трябва да изберат само един от тях. Затова, след кратко съвещание стажантите решиха, че тя е най-подходяща за това.
А Анджела се двоумеше!
Два дни преди да пуснат котва в каютата й неочаквано влезе капитан Севаро.
— Може ли? — попита той.
— Разбира се, сър!
Той седна до бюрото и я погледна.
— Случило ли се е нещо, сър? — попита тя.
— Да, стажант де Каста, случи се нещо, което много ме изненадва.
— Не ви разбирам, сър!
— Ще ти кажа, Анджела — надвеси се над нея Севаро — мислех, че искаш да откриеш брат си. А сега чувам, че ще напуснеш кораба, за да се върнеш в Испания. Но да оставим това сега, то не е толкова важно. По-важни са нашите отношения, които ти искаш да отхвърлиш с лека ръка. Сега трябва да решиш как ще се развият събитията за нас по-нататък.
— За нас? Но, сър, аз не разбирам…
— Онази нощ, когато те прегърнах, между нас стана нещо. Дори да искаш, не можеш да го отречеш, Анджела.
Севаро се изправи, приближи се до нея и я прегърна. Тя почувства, че той има право. Между тях се бе получило нещо много хубаво и тя не можеше да го подмине току-така.
Едва сега осъзна, че напусне ли кораба веднъж, никога вече нямаше да види Севаро.
— Добре! — промълви тя — Ще остана на кораба, но моля ви, сър, не ме насилвайте. В момента мислите ми са заети единствено с Куинси. Не мога да мисля за любов, когато брат ми го няма. Ще стана ваш пасажер, но само толкова. Всичко друго е без значение за мен.
— Дори и любовта ни? — попита Севаро.
— Дори и тя, сър! Дори и да съм влюбена във вас, не бих могла да изоставя издирването.
Севаро я освободи от прегръдката си и я погледна.
— Не ми казвай, че не може да има нищо между нас, защото няма да се съглася с това. Аз съм влюбен в теб и вече не издържам това поведение от твоя страна.
— Моля ви, сър, не ме карайте да се чувствам виновна. Влюбих се във вас против волята си и съм сигурна, че подобна връзка не води доникъде. Освен това, когато отново се кача на кораба като пасажер, вие ще бъдете мой началник, а връзката ни никак няма да се хареса на сестра ви…
— Това са глупости, Анджела — прекъсна я Севаро — Мислиш ли, че Фатима не се е досетила за нас? Аз не мисля така, напротив. Сигурен съм, че тя вече знае за чувствата ми към теб и навярно е на седмото небе от щастие.
— Но, сър, аз не мога да…
Преди Анджела да успее да довърши, Севаро я прегърна отново и впи устни в нейните. Тя опита да се бори, но чувствата надделяха над разума и бе принудена да се предаде. Тази целувка докосна най-скритите кътчета в сърцето й и премахна всяка нотка на съмнение, която я измъчваше. Малко по-късно Севаро отпусна прегръдката си и я погледна настоятелно.
— Помисли си, Анджела — каза той — Имаш два дни, след което очаквам окончателното ти решение.
Остави я объркана, но и щастлива!
Объркана от така създалата се ситуация, от целувката, която пречупи сърцето й, но и щастлива от откритието, че е влюбена в Севаро и че той също я обича. Поставеният от него ултиматум бе в рамките само на два дни, но Анджела вече бе разбрала кой път трябва да следва.
Щеше да тръгне по пътя на любовта, можеха заедно да бродят из океана, да се пекат на слънце, да се разхождат по палубата, да разговарят и какво ли още не.
Всичко щеше да бъде много по-лесно, ако бяха открили Куинси. Но точно сега нищо и никой не можеше да помрачи щастието й.
Севаро щеше да получи отговора и точно след два дни. А после ги очакваха спокойни дни, за каквито отдавна мечтаеха.
Дотогава може би щяха да открият Куинси и тогава щастието и щеше да е пълно.
Засега можеха само да се наслаждават на напълно заслужената почивка и на красивите брегове на Венеция.
Венеция
Съмненията на Фатима
Докато Куинси подготвяше „Синята птица“ за път, някъде далеч, край бреговете на Италия, капитан Севаро и Анджела преливаха от щастие, но и от скръб.
Бяха щастливи, че откриха любовта, но и нещастни, че Куинси не споделяше радостта им. За съжаление скръбта бе по-силна от щастието и сърцата им бяха обвити в черен облак.
Облак, който само Куинси можеше да разпръсне!…
В едно прекрасно кътче на Италия се разхождаха двама влюбени, които приличаха повече на брат и сестра, отколкото на двойка. Райското кътче, което в момента бе станало сякаш техен дом, бе Венеция, а те се намираха пред Двореца на доджите встрани от катедралата „Сан Марко“.