Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Каин (Мистерия)
Каин (Мистерия) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Каин (Мистерия)

Электронная книга - «Каин (Мистерия)». Краткое содержание книги:

Джордж Ноел Гордън Байрон (1788–1824) — английски поет, роден в Лондон, в стар, знатен род. Учи в Кембриджския университет. През 1806 г. издава анонимна книга стихотворения, която по-късно изгаря. Напуска Англия и живее в Швейцария (1816) и Италия (1817–23). Участвува в революционно-освободителното движение на карбонарите в Италия и в националноосвободителната борба на гръцкия народ от турско иго. Разболява се и умира на 19 април 1824 г. в гръцкото градче Мисолонги. Неговата смърт е посрещната с голяма тъга в цяла Европа: Гьоте я изобразява във втората част на „Фауст“ в образа на младия, умиращ Евфорион, Пушкин я оплаква в стихотворението „Към морето“, а Рилеев в „Смъртта на Байрон“. Автор е на поемите „Чайлд Харолд“ (1812), „Гяур“ (1813), „Корсар“ и „Лара“ (1814), „Абидоската невеста“ (1815), „Шильонският затворник“ (1816), „Сън“ (1816), „Прометей“ (1816); мистериите „Манфред“ (1817) и „Каин“ (1821); драмата „Вернер“ (1822); историческата трагедия „Марино Фалери“ и др.
Мистерията „Каин“, която издателство „Елпис“ предлага на уважаемия читател, се превежда за първи път на български език.
1 ... 10 11 12 13 14 15 16 17 18 ... 25
Перейти на страницу:

Луцифер:

                                                        И колко?

Каин:

Навеки! Щом ще трябва да се връщам —

по-скоро бих останал. Всичко земно

ми втръсна — ще живея с тези сенки!

Луцифер:

Не би могъл! Това, което виждаш,

за теб е сън, но всъщност съществува.

За да останеш, трябва да преминеш

през входа на Смъртта, през който тези,

които виждаш, минали са вече.

Каин:

А ние как сред тях се озовахме?

Луцифер:

През други вход. Но тъй като се врекох,

че ще те върна, моят дух те пази

и ти единствен дишаш сред ефира,

където всяка плът е бездиханна.

Любувай се, ала недей да мислиш,

че ще живееш тук, преди часът ти

да е дошъл.

Каин:

И никога ли тези

не ще се върнат вече на земята?

Луцифер:

Но тяхната земя не съществува —

от гърчове и спазми променена

така, че те не биха разпознали

дори едно местенце. А пък беше…

каква прекрасна беше!…

Каин:

                                                И сега е.

Не я обичам, не защото трябва

да я работя. Мразя я, защото

не мога да се ползвам от благата

без труд; не мога вечната си жажда

с Познание да утоля; не мога

да се преборя с този смъртен трепет!

Луцифер:

Това, което виждаш днес, е само

далечна сянка от това, което

земята е била.

Каин:

                        А тези сенки

на исполински същества, които

напомнят с нещо земните гиганти,

от чийто рев треперят лесовете,

но много по-огромни и ужасни,

на Рая от стените по-високи,

с очи, пламтящи като меча огнен

и с бивни като стволове стърчащи

без клони и кора — какво са били?

Луцифер:

Като това, което на земята

наричате Мамонти. А от тези

лежат стотици хиляди под нея.

Каин:

Но няма живи?

Луцифер:

                        Ни един. Защото

родът човешки, в жалкия си опит

да води с тях война, би обезсмислил

проклятието, тегнещо над него —

би бил унищожен отдавна вече.

Каин:

Ала защо война?

Луцифер:

                                Нима забрави

присъдата, която се изрече,

при вашето изгонване от Рая:

Война със всяко нещо; Смърт за всички

страдание, и болести, и мъки —

това са плодовете на Дървото.

Каин:

Ами животните? Нима са яли

и те от тях, та трябва да умират?

Луцифер:

Творецът каза, че ги е направил

за да ви служат — както вие Нему.

Как може да живеят по-щастливо

от вас? Ако не бе сгрешил баща ти,

не би пострадал никой.

Каин:

                                                О, горките!

Да страдат като нас за чужди грешки,

невкусили и те от плодовете,

с познание и те ненадарени!

Дървото е било измамно — ние

не знаем нищо. Бе ни обещано

Познание — поне като утеха

за бъдещата смърт — ала къде е?

Луцифер:

А може би смъртта е път към него.

И бидейки единствено безспорна,

поне към Истината води. Значи

Дървото — и да носи смърт — не лъже.

Каин:

Неясни светове! Уж виждам всичко,

а нищо не разбирам!

Луцифер:

                                        Да. Защото

часът ти е далеч. Плътта не може

да разбере духа… Дори е много

да знаеш, че ги има.

Каин:

                                        Вече знаех,

че има Смърт.

Луцифер:

                        Но не какво се крие

отвъд смъртта.

Каин:

                        Нима сега го зная?

Луцифер:

Но знаеш, че извън света ти има

и други светове, а тази сутрин

не знаеше за тях.

Каин:

                                Но те за мен са

неясни и мъгливи.

Луцифер:

                                Ти си смъртен,

но с дух безсмъртен — ще ги разгадаеш.

Каин:

А тази необятна и лазурна

кристално-бистра синева, разлята

като вода край нас, като реката,

извираща от Рая край дома ми,

но толкова безбрежна и свободна —

какво е тя?

Луцифер:

                Подобно нещо има —

макар и по-нищожно — на земята

Децата ти край него ще живеят —

1 ... 10 11 12 13 14 15 16 17 18 ... 25
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)