Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Каин (Мистерия)
Каин (Мистерия) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Каин (Мистерия)

Электронная книга - «Каин (Мистерия)». Краткое содержание книги:

Джордж Ноел Гордън Байрон (1788–1824) — английски поет, роден в Лондон, в стар, знатен род. Учи в Кембриджския университет. През 1806 г. издава анонимна книга стихотворения, която по-късно изгаря. Напуска Англия и живее в Швейцария (1816) и Италия (1817–23). Участвува в революционно-освободителното движение на карбонарите в Италия и в националноосвободителната борба на гръцкия народ от турско иго. Разболява се и умира на 19 април 1824 г. в гръцкото градче Мисолонги. Неговата смърт е посрещната с голяма тъга в цяла Европа: Гьоте я изобразява във втората част на „Фауст“ в образа на младия, умиращ Евфорион, Пушкин я оплаква в стихотворението „Към морето“, а Рилеев в „Смъртта на Байрон“. Автор е на поемите „Чайлд Харолд“ (1812), „Гяур“ (1813), „Корсар“ и „Лара“ (1814), „Абидоската невеста“ (1815), „Шильонският затворник“ (1816), „Сън“ (1816), „Прометей“ (1816); мистериите „Манфред“ (1817) и „Каин“ (1821); драмата „Вернер“ (1822); историческата трагедия „Марино Фалери“ и др.
Мистерията „Каин“, която издателство „Елпис“ предлага на уважаемия читател, се превежда за първи път на български език.
1 ... 6 7 8 9 10 11 12 13 14 ... 25
Перейти на страницу:

на Онзи, който ме нарича демон

пред ангелите; те пък го повтарят

пред смъртните, които в низостта си

почитат туй, което им се каже,

че е добро. Но аз съм по-различен:

и да не ме почиташ — пак ще видиш

след малко световете обещани;

дори да се съмняваш — след смъртта ти

не ще те прокълна или осъдя

на вечни мъки. Някога след време

един човек, захвърлен сред вълните,

на друг човек ще каже: „Вярвай в мене

и тръгвай по водата!“ — и човекът

ще тръгне по вълните и ще бъде

спасен12. Аз няма да ти казвам „вярвай“,

като условие да се избавиш,

ала лети до мен с уверен полет

над бездната — и аз ще ти покажа

съдбата на света и световете —

предишни, настоящи и грядущи.

Каин:

О, бог ли, демон ли, това там долу

нима е нашата земя?

Луцифер:

                                        Ти виждаш

праха, от който е творен баща ти.

Каин:

Възможно ли е? Тази синя топка,

увиснала в ефира — и до нея

една по-малка, толкова подобна

на нощното светило?! Ами Рая?

Това ли е? Къде са му стените?

А стражите му?

Луцифер:

                                Хайде, покажи го!

Каин:

Как бих могъл! Та ние с теб се носим

като лъчи… и всичко се смалява,

все повече под нас… и виждам само

едно сияние над него, както

изглежда нощем долу от земята

най-светлата звезда…

Луцифер:

                                        А ако има

по-висши светове от този долу,

населени със същества по-висши,

по-многобройни от самия пясък

на вашата земя — макар различни —

но всички живи, всички прокълнати

да вкусят смърт… и скръб? Какво би казал?

Каин:

Бих се гордял със разум, който знае

подобен факт.

Луцифер:

                        Но ако този разум

е окован във робска тленна тъкан —

познаващ и жадуваш тези тайни,

но стегнат в дребни и обидни нужди

и най-противни страсти, от които

най-висшата за вас и най-приятна

е в похот и разюздано блаженство,

да вярвате, че ще възобновите

и дух и плът в децата си, които

отдавна са обречени да бъдат

по-слаби и от вас… и по-нещастни.

Каин:

Не зная нищо за смъртта, освен че

е най-ужасното, което имам

като наследство от баща и майка,

наред с живота ми. Но ако тя е

наистина това, което казваш

/а чувствам, че като пророк говориш/

то нека да умра сега — защото

да дам живот на тези, от които

след много скръб смъртта ще го отнеме,

е все едно да сея смърт или пък

да размножа убийство!

Луцифер:

                                                Ти не можеш

напълно да умреш — остава нещо.

Каин:

Но Другият не каза на баща ми

за него, след като го бе изгонил

от Рая и белязал по челото

със Знака на смъртта. Или поне пък

да можеше във мене да загине

човешката полвина — и тогава

да бъда само ангел.

Луцифер:

Аз съм ангел —

ти можеш ли да бъдеш като мене?

Каин:

Не знам какво си — виждам, че си силен

и ми откриваш тайни, за които

съм твърде слаб, макар да ми изглеждат

по-малки от това, което всъщност

си мисли и жадува

Луцифер:

                                        Мразя тези,

които са могъщи по природа,

а пъплят като червеи във глина!

Каин:

А кой си ти — достигнал небесата

във свойта гордост — който преминаваш

със лекота през Време и Пространство —

и въпреки това изглеждаш тъжен?

Луцифер:

Изглеждам туй, което съм! И, впрочем,

разпитвах ли те аз дали си смъртен?

Каин:

Ти каза ми напук, че съм безсмъртен —

доскоро аз не знаех, ала вече

от този час — щастлив или нещастен —

безсмъртието нека да позная!

Луцифер:

Познаваше го и преди да дойда.

Каин:

Как?

Луцифер:

        Страдайки.

Каин:

                                А трябва ли да бъде

страданието вечно?

Луцифер:

                                        Ще покаже

самото бъдеще. Сега обаче —

огледай се: не е ли фантастично!

Каин:

О, ти прекрасен и безкраен етер!

И вие, мириади ярки сфери,

изгряващи навред! — Какво сте вие?

Каква е тази странно синя пустош

вернуться

12

Тук се прави алюзия с Новия завет. Вж. Мат, 24:31. Влагайки това пророчество в устата на Луцифер, Байрон придава на неговия образ още по-голяма художествена убедителност.

1 ... 6 7 8 9 10 11 12 13 14 ... 25
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)