Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Каин (Мистерия)
Каин (Мистерия) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Каин (Мистерия)

Электронная книга - «Каин (Мистерия)». Краткое содержание книги:

Джордж Ноел Гордън Байрон (1788–1824) — английски поет, роден в Лондон, в стар, знатен род. Учи в Кембриджския университет. През 1806 г. издава анонимна книга стихотворения, която по-късно изгаря. Напуска Англия и живее в Швейцария (1816) и Италия (1817–23). Участвува в революционно-освободителното движение на карбонарите в Италия и в националноосвободителната борба на гръцкия народ от турско иго. Разболява се и умира на 19 април 1824 г. в гръцкото градче Мисолонги. Неговата смърт е посрещната с голяма тъга в цяла Европа: Гьоте я изобразява във втората част на „Фауст“ в образа на младия, умиращ Евфорион, Пушкин я оплаква в стихотворението „Към морето“, а Рилеев в „Смъртта на Байрон“. Автор е на поемите „Чайлд Харолд“ (1812), „Гяур“ (1813), „Корсар“ и „Лара“ (1814), „Абидоската невеста“ (1815), „Шильонският затворник“ (1816), „Сън“ (1816), „Прометей“ (1816); мистериите „Манфред“ (1817) и „Каин“ (1821); драмата „Вернер“ (1822); историческата трагедия „Марино Фалери“ и др.
Мистерията „Каин“, която издателство „Елпис“ предлага на уважаемия читател, се превежда за първи път на български език.
1 ... 8 9 10 11 12 13 14 15 16 ... 25
Перейти на страницу:

Луцифер:

Това са светове.

Каин:

                                И Рай във всеки?

Луцифер:

Навярно.

Каин:

                Ами хора?

Луцифер:

                                        И по-висши.

Каин:

И змии също?

Луцифер:

                        Може ли човекът

без тях? Не бива ли да съществуват

влечугите, щом има и двуноги?

Каин:

Как чезнат светлините! Накъде сме?

Луцифер:

Към призрачния свят на тихи сенки,

живели нявга в плът, а днес безплътни.

Каин:

Но става все по-тъмно и звездите угасват постепенно!

Луцифер:

Ала виждаш!

Каин:

Но тази нова светлина ме плаши:

ни слънце, ни луна, ни светли сфери…

Нощта, пропита с мораво чернило,

разтваря се в неясен здрач и виждам

огромни сенки, но така различни

от световете, край които минах —

облети в светлина, където сякаш

бе пълно със живот и под небето

огромни планини стърчаха гордо,

прорязани от проломи дълбоки,

сияйни долини и необятни

лазурни брегове или полета;

и плуващи луни, чиито форми

напомнят земните … А тука всичко

изглежда мрачно и навява ужас!

Луцифер:

Но е различно! Искаше да срещнеш

Смъртта и мъртвите.

Каин:

                                        Не я желая,

но след като я има и го зная

и след като баща ми със греха си

ни е направил уязвими — нека

да видя още днес това, което

след време ще съм длъжен!

Луцифер:

                                                        Ето — виж го!

Каин:

Но тук е мрак!

Луцифер:

                        Така ще бъде вечно!

Но ние ще открехнем тези порти.

Каин:

Ужасни изпарения се вдигат!

Това какво е?

Луцифер:

                        Влизай!

Каин:

                                        А обратно?

Луцифер:

Разбира се! Как иначе ще може

да се насели Ада? Тук сега е

безлюдно, във сравнение с тълпите,

които ти ще доведеш след време.

Каин:

Кълбета дим пълзят — все по-огромни —

и облаци ужасни ни обгръщат!…

Луцифер:

Напред!

Каин:

                А ти?

Луцифер:

                        Не бой се! Аз съм с тебе —

как иначе би стигнал тук? След мене!

(изчезват в облаци)

СЦЕНА II

Адът

Влизат Луцифер и Каин

Каин:

О, колко мълчаливи и огромни

са тези светове — изглеждат много!

И все пак по-населени от тези

безбройни, ярки и сияйни сфери,

увиснали сред небесата горе,

които бях помислил, че са живи

блестящи исполини, но отблизо

видях, че са създадени да бъдат

по-скоро обиталища на живи,

отколкото самите да живеят.

Но тука всичко тъне в здрач и сянка

и сякаш е отминало отдавна.

Луцифер:

Това е Царство на Смъртта! — Как може

да е сегашно?

Каин:

                        Зная твърде малко,

за да отвърна нещо на въпроса.

Но ако има истина в онези

безкрайно скучни притчи на баща ми,

това е… Господи!… Не ми се мисли!…

Проклет да е навеки този, който

е дал живот, след който смърт настъпва

и жалка плът, която няма сили —

дори безгрешна — да остане жива!

Луцифер:

Баща си ли проклинаш?

Каин:

                                                А баща ми

преди да ме роди, какво направи?

Нима не ме прокле, когато вкуси

от онзи плод ужасен?

Луцифер:

                                        Право казваш!

Проклятието явно е взаимно.

Но имаш синове и братя?

Каин:

Нека

го разделят със мен — това получих

в наследство — и това ще им оставя!

О, вие, безконечни и унили

царства на плаващи, огромни сенки —

и зрими, и незрими, ала всички

могъщи и неизразимо скръбни —

какво сте вие? И дали сте живи

или пък сте живели?

Луцифер:

                                        Нещо средно.

Каин:

Тогава що е смърт?

Луцифер:

                                        Не си ли чувал

1 ... 8 9 10 11 12 13 14 15 16 ... 25
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)