Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Каин (Мистерия)
Каин (Мистерия) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Каин (Мистерия)

Электронная книга - «Каин (Мистерия)». Краткое содержание книги:

Джордж Ноел Гордън Байрон (1788–1824) — английски поет, роден в Лондон, в стар, знатен род. Учи в Кембриджския университет. През 1806 г. издава анонимна книга стихотворения, която по-късно изгаря. Напуска Англия и живее в Швейцария (1816) и Италия (1817–23). Участвува в революционно-освободителното движение на карбонарите в Италия и в националноосвободителната борба на гръцкия народ от турско иго. Разболява се и умира на 19 април 1824 г. в гръцкото градче Мисолонги. Неговата смърт е посрещната с голяма тъга в цяла Европа: Гьоте я изобразява във втората част на „Фауст“ в образа на младия, умиращ Евфорион, Пушкин я оплаква в стихотворението „Към морето“, а Рилеев в „Смъртта на Байрон“. Автор е на поемите „Чайлд Харолд“ (1812), „Гяур“ (1813), „Корсар“ и „Лара“ (1814), „Абидоската невеста“ (1815), „Шильонският затворник“ (1816), „Сън“ (1816), „Прометей“ (1816); мистериите „Манфред“ (1817) и „Каин“ (1821); драмата „Вернер“ (1822); историческата трагедия „Марино Фалери“ и др.
Мистерията „Каин“, която издателство „Елпис“ предлага на уважаемия читател, се превежда за първи път на български език.
1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 17 ... 25
Перейти на страницу:

от онзи, който те роди, че тя е

един по-друг живот?

Каин:

                                        Той казва само,

че всички ще умрем.

Луцифер:

                                        Но ще разбуди

навярно някой ден и тази тайна!

Каин:

Жадуван ден!

Луцифер:

                        Жадуван?! Да — когато

се прояви чрез нечовешки мъки

и ви екове във мъки безконечни!…

А милиардите бездушни клетки,

които за живот ще се събудят,

единствено, за да умрат след време?…

Каин:

Какви са тези призраци могъщи,

понесли се край мен? Те нямат форма

на същества разумни, от които

съм виждал да прелитат покрай Рая;

ни форма на човек — като на Авел,

или Адам, или пък на сина ми.

Но без да са ни ангели, ни хора,

изглеждат от последните по-висши.

Прекрасни са — излъчват много сила,

но са неясни сенки, а с такива

не съм се срещал никога… Те нямат

крила на серафими, нито имат

лице човешко, нито пък чертите

на някакво животно, ни на нещо

живеещо… Могъщи и прекрасни,

подобно най-прекрасните и силни

от живите, но толкова различни,

че трудно бих повярвал, че са живи.

Луцифер:

Но са живели!

Каин:

                        А къде?

Луцифер:

                                        Където

живееш ти.

Каин:

                Кога?

Луцифер:

                                Тогава още

Земята е била съвсем различна.

Каин:

Адам е първият.

Луцифер:

                                Е, да — в рода ви.

Но твърде жалък, за да е последен

в рода на тези тук.

Каин:

                                А те какво са?

Луцифер:

Това, което и Адам ще бъде.

Каин:

Но са били! Какви?

Луцифер:

                                        Били са живи,

разумни, благи, силни и велики

и превъзхождащи баща ти — както

и тебе, след пет хиляди дузини

от поколения, ще превъзхожда

потомството ти, вече изродено.

А колко слаби са — съди самичък

по свойта плът.

Каин:

                                И всички са измрели!

Луцифер:

Изчезнали са от Земята, както

и ти от нея скоро ще изчезнеш.

Каин:

И значи моята Земя е тяхна?

Луцифер:

Била е.

Каин:

        Ала не като в момента —

та тя е твърде малка, за да носи

такива същества!

Луцифер:

                                Била е друга —

по-славна…

Каин:

                А защо се е смалила?

Луцифер:

Попитай този, който го е сторил!

Каин:

Но как?

Луцифер:

        Чрез разрушение ужасно

й пръскане на всички елементи

в безреден хаос, който се подрежда

и ражда светове. Макар и рядко

във времето това да се повтаря,

за вечността е нещо обичайно,

сега се вгледай в Миналото!

Каин:

                                                        То е

ужасно!

Луцифер:

                Но и вярно. Тези сенки

били са някога във плът, тъй както

сега си ти.

Каин:

                А трябва ли да бъда

след време като тях?

Луцифер:

                                        Попитай този,

от който си създаден. Аз те срещнах

с предците ти — каквито са в момента.

Какви били са — предугаждаш в степен,

по-низша от нищожните ти чувства

и твоята два пъти по-нищожна

безсмъртна половинка в земно тяло.

Със миналото им те свързва само

животът, а след време ще ви свързва

смъртта. И всичко друго ще те кара

да се усещаш, както се усещат

излюпените в слузестата плазма

на някоя вселена всемогъща

влечуги — и захвърлени веднага

на току-що създадена планета,

населена със същества, които

са дирили наслада в слепотата —

Рай на Невежеството; Рай, във който

Познанието е било отрова.

Но виж ги — и сегашни и предишни —

и ако тези сенки те смущават,

живей във мир и работи прилежно

земята — ще те върна там веднага!

Каин:

Не искам! Ще остана тук!

1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 17 ... 25
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)