Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Каин (Мистерия)
Каин (Мистерия) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Каин (Мистерия)

Электронная книга - «Каин (Мистерия)». Краткое содержание книги:

Джордж Ноел Гордън Байрон (1788–1824) — английски поет, роден в Лондон, в стар, знатен род. Учи в Кембриджския университет. През 1806 г. издава анонимна книга стихотворения, която по-късно изгаря. Напуска Англия и живее в Швейцария (1816) и Италия (1817–23). Участвува в революционно-освободителното движение на карбонарите в Италия и в националноосвободителната борба на гръцкия народ от турско иго. Разболява се и умира на 19 април 1824 г. в гръцкото градче Мисолонги. Неговата смърт е посрещната с голяма тъга в цяла Европа: Гьоте я изобразява във втората част на „Фауст“ в образа на младия, умиращ Евфорион, Пушкин я оплаква в стихотворението „Към морето“, а Рилеев в „Смъртта на Байрон“. Автор е на поемите „Чайлд Харолд“ (1812), „Гяур“ (1813), „Корсар“ и „Лара“ (1814), „Абидоската невеста“ (1815), „Шильонският затворник“ (1816), „Сън“ (1816), „Прометей“ (1816); мистериите „Манфред“ (1817) и „Каин“ (1821); драмата „Вернер“ (1822); историческата трагедия „Марино Фалери“ и др.
Мистерията „Каин“, която издателство „Елпис“ предлага на уважаемия читател, се превежда за първи път на български език.
1 ... 11 12 13 14 15 16 17 18 19 ... 25
Перейти на страницу:

това е първообраз на морето.

Каин:

Като отделен свят!… Сияйно слънце,

и тези същества в безгрижен полет

над неговата грееща повърхност!…

Луцифер:

Това са бившите левиатани.14

Сега са тук.

Каин:

                        А тази исполинска

змия, която царствено надига

главата си — сто пъти по-висока

от най-високия ливански кедър —

от бездната и сякаш че се готви

във люспеста прегръдка да обвие

онези сфери, край които минах —

не е ли първообраз на змията,

която се приличаше на слънце

под райското дърво?

Луцифер:

                                        Попитай Ева —

тя най-добре ще може да ти каже.

Каин:

Но тази е ужасна, а онази

безспорно е била поне красива.

Луцифер:

Ти виждал ли си я?

Каин:

Видял съм много

подобни, ала същата, която

придума Ева от плода да вкуси —

не съм — поне във същия й образ.

Луцифер:

А татко ти?

Каин:

                        Не. Изкуши го Ева,

преди това от нея изкушена.

Луцифер:

Не ще я видиш. Но когато Ада

или на синовете ти жените,

ви изкушават с нещо — знай, че виждащ

това, което тях е изкушило.

Каин:

Съветът ти е закъснял. Жената

не може с друго да се изкушава.

Луцифер:

Но има и неща, с които може

самата тя мъжа да изкушава

и той — жената. Тъй че се пазете!

Съветът е приятелски — изцяло

за моя сметка, ала знам, че няма

да бъде чут — така че аз не губя.

Каин:

Не те разбирам.

Луцифер:

                                Значи си щастливец.

И ти, и твоят свят сте твърде млади.

Ти мислиш, че си грешен и нещастен —

нали така?

Каин:

                Не знам дали съм грешен,

но много съм нещастен.

Луцифер:

                                                Първороден

на първия човек! Това, което

страдание и зло сега наричаш,

е рай, в сравнение с това, което

ще дойде скоро, а пък то ще бъде

Едемски рай, сравнено със онази

окаяност на твоите потомци

и синове на техните потомци,

преумножавана през вековете.

Сега назад — обратно към Земята!

Каин:

Защо дойдохме тук? За да ми кажеш

това, което чух?

Луцифер:

                                Нали жадуваш

Познание?

Каин:

                За да открия пътя

към Щастието.

Луцифер:

                                Ако то се крие

във Истината — имаш го.

Каин:

                                                Излиза,

че бащиният Бог добре е сторил,

когато ни е запретил дървото.

Луцифер:

Но по-добре би сторил, да не беше

го сял въобще. Да не познаваш злото,

не означава, че ще го избегнеш.

То съществува — и е част от всичко.

Каин:

Не! Не от всичко! Няма да повярвам!

Добро жадувам!

Луцифер:

                                Кой не го жадува?

Кой върши зло във името на злото?

Такъв не знам до днес! Но то е квасът

на целия живот, на всяко нещо.

Каин:

Не бих могъл да видя вече тези

далечни, мамещи, сияйни сфери,

които зърнахме, преди да слезем

при сенките… Така прекрасни бяха!…

Луцифер:

И отдалече можеш да ги гледаш.

Каин:

Но разстоянието намалява

сияйната им слава, а от близо

блестят с величие неизразимо!

Луцифер:

Виж някоя от прелестите земни

отблизо — и кажи, че е красива!

Каин:

Така е. Най-красивото за мене,

когато е до мен, е най-прекрасно!

Луцифер:

Било е заблуждение! Кое е

това, което щом като е близо

до твоите очи, е по-прекрасно

от красотата по-отдалечена?

Каин:

Сестра ми Ада. Всичко на небето —

звездите, бледоликото светило

с лице на дух или пък негов пристан,

цветът на здрача, тайнственият изгрев,

божественият залез, който пълни

очите със сълзи, когато видя

как слънцето потъва — и на запад

догарят златни облаци над Рая;

и сенчестият лес, и тишината,

и славеят, чиито нежни трели

се сливат нощем с ангелските химни —

във моите очи изглеждат нищо,

в сравнение с лицето на сестра ми.

вернуться

14

Левиатанът е описан подробно и изключително поетично в цели 33 стиха от книга на Йов (Йов, 40:20-27; 41:1–26)

1 ... 11 12 13 14 15 16 17 18 19 ... 25
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)