Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Каин (Мистерия)
Каин (Мистерия) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Каин (Мистерия)

Электронная книга - «Каин (Мистерия)». Краткое содержание книги:

Джордж Ноел Гордън Байрон (1788–1824) — английски поет, роден в Лондон, в стар, знатен род. Учи в Кембриджския университет. През 1806 г. издава анонимна книга стихотворения, която по-късно изгаря. Напуска Англия и живее в Швейцария (1816) и Италия (1817–23). Участвува в революционно-освободителното движение на карбонарите в Италия и в националноосвободителната борба на гръцкия народ от турско иго. Разболява се и умира на 19 април 1824 г. в гръцкото градче Мисолонги. Неговата смърт е посрещната с голяма тъга в цяла Европа: Гьоте я изобразява във втората част на „Фауст“ в образа на младия, умиращ Евфорион, Пушкин я оплаква в стихотворението „Към морето“, а Рилеев в „Смъртта на Байрон“. Автор е на поемите „Чайлд Харолд“ (1812), „Гяур“ (1813), „Корсар“ и „Лара“ (1814), „Абидоската невеста“ (1815), „Шильонският затворник“ (1816), „Сън“ (1816), „Прометей“ (1816); мистериите „Манфред“ (1817) и „Каин“ (1821); драмата „Вернер“ (1822); историческата трагедия „Марино Фалери“ и др.
Мистерията „Каин“, която издателство „Елпис“ предлага на уважаемия читател, се превежда за първи път на български език.
1 ... 7 8 9 10 11 12 13 14 15 ... 25
Перейти на страницу:

от безконечен етер, из която

се носиш, както есенните листи

танцуват по кристалните потоци,

извиращи в Едем?13 И твоят полет

ограничен ли е или се носиш —

в разюздан пир — свободен из безкрая,

пред който и объркан, и безсилен,

е моят дух — опиянен от вечност!

О, Боже! Богове!… Не знам какво сте!

Но вие сте прекрасни! И прекрасни

са вашите творения!… О, нека

или умра като звезда в безкрая,

или позная вашето безкрайно

познание и сила! Моите мисли

във този миг достойни са за всичко,

което виждам, но плътта е слаба!

О, Дух, вземи живота ми, щом трябва,

но искам да ги видя по-отблизо!

Луцифер:

Не си ли близо? Погледни Земята!

Каин:

Къде е тя? Не виждам нищо друго,

освен безбройни светлини!

Луцифер:

                                                        Там долу.

Каин:

Не я съзирам!

Луцифер:

                        Виж, блещука още!

Каин:

Това там долу?!

Луцифер:

                                Да

Каин:

                                        Не е възможно!

Приседнал често вечер край гората,

съм виждал в здрача хиляди светулки —

по-ярки от света, за който казваш,

че техен бил!

Луцифер:

                        И след като си виждал

и светове, и хиляди светулки,

блещукащи край теб еднакво ярко —

какво си мислиш?

Каин:

                                Мисля си, че те са

прекрасни в своите собствени вселени

и че нощта ги прави тъй прекрасни —

светулката във краткия й полет

и в гордата й орбита звездата —

и заедно с нощта се управляват…

Луцифер:

А от кого?

Каин:

                        Ще ми покажеш!

Луцифер:

                                                        Би ли

посмял да го погледнеш?

Каин:

                                                Как да кажа,

преди да съм видял, дали ще смея?

Луцифер:

Напред тогава! Смееш ли да видиш

създания и смъртни, и безсмъртни?

Каин:

Защо, какви са те?

Луцифер:

                                        Кажи ми първо

какво копнееше да видиш?

Каин:

                                                        Всичко,

което виждам.

Луцифер:

                        Но кое най-много?

Каин:

Което никога не ще успея:

самата Смърт и страшните й тайни.

Луцифер:

Какво ще кажеш, ако ти покажа

създания, които са умрели,

тъй както ти показах и безсмъртни?

Каин:

Води ме!

Луцифер:

                Да поемаме тогава!

Каин:

Как порим небесата! А звездите

от нас посърват!… Искам да погледна

към моята земя — къде остана? —

От нея съм направен!

Луцифер:

                                        Тя сега е

по-мъничка, в сравнение с безкрая,

отколкото си ти, сравнен със нея.

Не си мисли, че можеш да избягаш:

ти скоро ще се върнеш във пръстта й

а тя е част от твоята безсмъртност…

и моята…

Каин:

Сега къде ме водиш?

Луцифер:

Към Миналото — към един праобраз

на целия всемир, от който вие

сте мъничка отломка.

Каин:

                                        Как? Не е ли

светът ни нов?

Луцифер:

                        Нов колкото живота.

А той е стар — по-стар от теб и мен,

или от тези, що пред нас изглеждат

велики!… Всъщност много от нещата

изобщо нямат край, а други сякаш

са без начало, а пък те започват

мизерно като теб. И по-могъщи

изчезвали са, за да сторят място

на други, за чиято жалка същност

не сме и чували. Защото само

Мигът и Вечността са неизменни!

С промените не идва смърт, а глина.

Но ти си глина — и единствен можеш

да проумееш онова, което

било е глина. Ще ти го покажа!

Каин:

О, глина или дух — с каквото искаш

срещни ме!

Луцифер:

                        Да поемаме тогава!

Каин:

Но светлите звезди угасват бързо,

щом доближим до тях и в миг нарастват

и ми напомнят с нещо за Земята!

вернуться

13

Срвн. „От Едем изтичаше река, за да напоява рая, и подир се разклоняваше на четири реки. / Името на едната е…“ (Бит,2:10-14)

1 ... 7 8 9 10 11 12 13 14 15 ... 25
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)