Каин (Мистерия)
- Автор: Байрон Джордж Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Медникаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Каин (Мистерия)». Краткое содержание книги:
Мистерията „Каин“, която издателство „Елпис“ предлага на уважаемия читател, се превежда за първи път на български език.
от безконечен етер, из която
се носиш, както есенните листи
танцуват по кристалните потоци,
извиращи в Едем?13 И твоят полет
ограничен ли е или се носиш —
в разюздан пир — свободен из безкрая,
пред който и объркан, и безсилен,
е моят дух — опиянен от вечност!
О, Боже! Богове!… Не знам какво сте!
Но вие сте прекрасни! И прекрасни
са вашите творения!… О, нека
или умра като звезда в безкрая,
или позная вашето безкрайно
познание и сила! Моите мисли
във този миг достойни са за всичко,
което виждам, но плътта е слаба!
О, Дух, вземи живота ми, щом трябва,
но искам да ги видя по-отблизо!
Луцифер:
Не си ли близо? Погледни Земята!
Каин:
Къде е тя? Не виждам нищо друго,
освен безбройни светлини!
Луцифер:
Там долу.
Каин:
Не я съзирам!
Луцифер:
Виж, блещука още!
Каин:
Това там долу?!
Луцифер:
Да
Каин:
Не е възможно!
Приседнал често вечер край гората,
съм виждал в здрача хиляди светулки —
по-ярки от света, за който казваш,
че техен бил!
Луцифер:
И след като си виждал
и светове, и хиляди светулки,
блещукащи край теб еднакво ярко —
какво си мислиш?
Каин:
Мисля си, че те са
прекрасни в своите собствени вселени
и че нощта ги прави тъй прекрасни —
светулката във краткия й полет
и в гордата й орбита звездата —
и заедно с нощта се управляват…
Луцифер:
А от кого?
Каин:
Ще ми покажеш!
Луцифер:
Би ли
посмял да го погледнеш?
Каин:
Как да кажа,
преди да съм видял, дали ще смея?
Луцифер:
Напред тогава! Смееш ли да видиш
създания и смъртни, и безсмъртни?
Каин:
Защо, какви са те?
Луцифер:
Кажи ми първо
какво копнееше да видиш?
Каин:
Всичко,
което виждам.
Луцифер:
Но кое най-много?
Каин:
Което никога не ще успея:
самата Смърт и страшните й тайни.
Луцифер:
Какво ще кажеш, ако ти покажа
създания, които са умрели,
тъй както ти показах и безсмъртни?
Каин:
Води ме!
Луцифер:
Да поемаме тогава!
Каин:
Как порим небесата! А звездите
от нас посърват!… Искам да погледна
към моята земя — къде остана? —
От нея съм направен!
Луцифер:
Тя сега е
по-мъничка, в сравнение с безкрая,
отколкото си ти, сравнен със нея.
Не си мисли, че можеш да избягаш:
ти скоро ще се върнеш във пръстта й
а тя е част от твоята безсмъртност…
и моята…
Каин:
Сега къде ме водиш?
Луцифер:
Към Миналото — към един праобраз
на целия всемир, от който вие
сте мъничка отломка.
Каин:
Как? Не е ли
светът ни нов?
Луцифер:
Нов колкото живота.
А той е стар — по-стар от теб и мен,
или от тези, що пред нас изглеждат
велики!… Всъщност много от нещата
изобщо нямат край, а други сякаш
са без начало, а пък те започват
мизерно като теб. И по-могъщи
изчезвали са, за да сторят място
на други, за чиято жалка същност
не сме и чували. Защото само
Мигът и Вечността са неизменни!
С промените не идва смърт, а глина.
Но ти си глина — и единствен можеш
да проумееш онова, което
било е глина. Ще ти го покажа!
Каин:
О, глина или дух — с каквото искаш
срещни ме!
Луцифер:
Да поемаме тогава!
Каин:
Но светлите звезди угасват бързо,
щом доближим до тях и в миг нарастват
и ми напомнят с нещо за Земята!
13
Срвн. „От Едем изтичаше река, за да напоява рая, и подир се разклоняваше на четири реки. / Името на едната е…“ (Бит,2:10-14)